7 sept 2013, 0:06

... към татко...

  Prosa » Otros
1.1K 0 0

 

 

Елой, елой... Саваоте, Саваоте!...

Татко мой!...

Ти ме изгони навън...

Дълго обикалям из нивите ти...

Зорко оглеждам житото ти...

Много стръкове съзрях полегнали...

Много има окършени...

Но най-много бяха изгнили...

Малко бяха изправените и здрави.

 

Изморих се...

Очите ме заболяха...

Сърцето ми натежа доста по пътя...

Моля те, прости ми вече...

Позволи ми да се прибера у дома...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Трънливко Бодливко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...