Sep 7, 2013, 12:06 AM

... към татко...

  Prose » Others
1.1K 0 0

 

 

Елой, елой... Саваоте, Саваоте!...

Татко мой!...

Ти ме изгони навън...

Дълго обикалям из нивите ти...

Зорко оглеждам житото ти...

Много стръкове съзрях полегнали...

Много има окършени...

Но най-много бяха изгнили...

Малко бяха изправените и здрави.

 

Изморих се...

Очите ме заболяха...

Сърцето ми натежа доста по пътя...

Моля те, прости ми вече...

Позволи ми да се прибера у дома...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Трънливко Бодливко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...