Елой, елой... Саваоте, Саваоте!...
Татко мой!...
Ти ме изгони навън...
Дълго обикалям из нивите ти...
Зорко оглеждам житото ти...
Много стръкове съзрях полегнали...
Много има окършени...
Но най-много бяха изгнили...
Малко бяха изправените и здрави.
Изморих се...
Очите ме заболяха...
Сърцето ми натежа доста по пътя...
Моля те, прости ми вече...
Позволи ми да се прибера у дома...
© Трънливко Бодливко Всички права запазени