Знаете ли, един ден в коридора намерих пръснати парцали. ,,Остави ги, за боклука са.'', каза мама. Нищо не разбира. Понякога ме нарича ледена принцеса, като леден пулс. Мама наистина нищо не разбира... Тези парчета стар плат имаха своя история, бяха различни. Помолих й се да ми ги даде. От тях тя ми направи кукла... Парцалена кукла... Но си беше моята. Аз я бях създала. Парцалите ме намериха. Не беше от най-красивите, но аз щях да я променя и да й вдъхна живот. Нима не можех? Нима формите не се заглаждаха с времето?
Куклата заживя с мен. В началото я игнорирах. Малко грозноватичка си беше, трябва да призная. После обаче, неусетно, се превърна в един от най-близките ми приятели. Винаги беше до мен, когато бях самотна, когато ми беше тъжно. Караше ме да излизам с другите деца. Споделяше всичко с мен. Каза ми, че и тя се чувства самотна. Повярвах й, защото имах нужда да й вярвам. Парцаливката дори ми обеща да дойде да ме види. Щеше да напусне света на куклите. Разубеждавах я. Щеше да й ко ...