Лейди от желязо, акулско хоро, и аз
Сутринта завари ме труп-заспал в ателието. Да кажем, може и припаднал да съм бил, така схванал се беше вратът ми, че мъчно си развъртях тиквата. Ще да кажеш тежка е — пък тя, главата празна. Или поне такава ставаше щом кракът ми, обут в протритите ми маратонки (абе, харесвам си ги, подарък са, не ми вдигай тука вежди, драгий читателю!), пристъпваше в загъчното царство на момента, страстно подпален от фантазия и съзерцание.
Ателието ми, всъщност, бе стар апартамент, ужким жилищен, ама тука други неща живееха, не толкоз живи, че да живеят наистина — бои с неразказани историйки, четки с вече разказани истории (научи се да си миеш четките, маймуняк), платна дето ми се оплакваха по телефона дал днеска ще дойда да изпълня ги със съдържание... и тук, мигом щом стъпех, нетърпеливо се главата ми изпразваше от мисли. Аз с мисли не рисувам, братия, аз рисувам със сърцето си... Тъй де, няма кво да се правя на готин “човек на изкуствотворението”, бре, щом жена ми смята, че съм готин — това е! Пък жената винаги е права, каза ми една Дама, на която съм Фен. Да не говорим за факта, че слава Божественая Милост, сърцето ми все още в гърдите беше, та се не научило беше как да държи четка... А мислите ще да са излишни в 99.9 процента от живота по принцип!
Потърках нос, подсмръкнах, разроших косата си в чест на естическата ми визия, и с нови сили и замаяна от терпентин глава (мани, как съм жив, никой да не ме пита! И без туй съм живумрял в момента сегашния, пък и по принцип) напуснах ателието. Време бе настанало — поради нечестно загубен бас на тема “колко номера на жени ще да успея да взема в бара”, за който Жорето (най-добрият ми прия... глупости! Ще му сцепя главата!) настоявал бе “нула в петък вечер” (колко грубо!), аз имах заръката да си направя татуировка. А нечестно бях загубил баса, щото Жорето ме накара жени да се опитвам да свалям в бар, дето в последсвие разбрах, бил Гей-бар, та жените там все с други жени, кхъ-кхъм, общуваха. А се чудех аз що се не впечатляват дамите от щедрия размер... на сините ми очи и рошавата руса коса, пък милион джентълмени, край мене кръжаха... тъй де!
Да се върнем на ситуацията — аз и татус, татус и аз. Верно, операцийки бол бях преживял, та и с бормашина ми бяха бъркали в носу (да, точно тъй, абе не баш с бормашина, пич, ама ся), та от болката се не притеснявах. Готов бях да затворя очи, и тутакси да почна да дишам по йогийски — дето вдишването е два пъти по-кратко от издишването, а задържането между вдишване-издишване е една трета от издишването... брате, къде се пак забутах в осма глуха? То се видяло, че ми е крива математиката! Крива е, моля да се не смята горното, много моля, страшно много умолявам — аз съм неспособен да сметна прав ли съм или не! А не съм жена, значи, не съм прав!
Та, боях се най-вече от татусното съдържание — каква, да бъде таз татуировка, брате, и къде?! Нека не бъде отзад, на дъ-то, че там операцийки не са ми правили, та мястото не е вовеки претръпнало към ножоподобни... отворих вратата на студиото за татуси (или ателие ли е, знам ли ги и аз тях), със сърце бодро, очите блестящи, ще да запея възрожденска песен... и ме удари вълна от Желязна Мома... искам да кажа, Iron Maiden.
Аз много обичам хеви метъл, китари, удари по бедрото в бясно куфеене (предшестващо разбъркан мозък и желание за пържени картофи и бира), та музиката подейства ободряващо и окончателно разгони терпентина от главата на клетника, пардон, на мене. И ето го моментът! Мислѝ бързо, Зигфрид, нахъсах се с умствен глас (там гласът ми звучи по-готино от реалния ми), и още преди да съм затворил след себе си изругах (пак наум), че не ще да сполуча в мисленето, щото съм отвикнал.
В антрето — една жена ли, демоница ли, с много татуировки, общо взето какво да ти я описвам, драгий читателю, ясно ще да ти е станало нявга ако си стъпвал на такова колоритно, цветно, съвременно място като студио за татуировки. Косата ѝ пламнала кат пожар, очите изразителни и тъмни, а талията тънка прегърната от метален колан с шипове да пъди досадни мъжки пръсти...
По стените в антрето — произведения дето крещят “Аз ще да съм лошото момче/момиче”, всите човеци присъстващи — татуирани, диви, енергични и напълно, най-напълно окриляващо и противоречиво заземени. Брате, почувствах се все едно съм в алтернативна вселена бил пльоснат от дядо Боже. Приятелската атмосфера ми напомни, че китарите винаги сплотяват и само маймуните знаят защо.
В тоз миг една хвърката мисъл долетя от татуровката на гълъб на стената. Вече знаех какво ще да пожелая от мадам Татуфея. Метнах очи с гореща признателност на татуирания гълъб, благодарение на когото сега вече нямаше като закотвен кораб да седя изтъпанчен пред татуистката. Гълъбът имал огромни криле, бре, замислих се, и как ги хищнически беше разперил в полет.
— Туй пиле много яко! — започнах свежарски — не знаех, че софийските гълъби можели толкоз величествено да позират!
Татуистката се намръщи, изписаните ѝ до черен въглен вежди топлите очи засенчиха. Трепна сърцето ми с вяра, надежда, и още надежда, че няма ей сега да впие шиповете от колана си в югуларната ми вена.
Разсмя се тя, хрисимо ангелски.
— Това не е гълъб, приятел, я по-внимателно се вгледай! — подкани ме тя.
— Чучулига?
— Орел, бе!
Хилеха се всите посетители на алтернативната вселена. Усетих как зачервих бузите и смутен, се заоглеждах, трескаво дирейки с какво попадение остроумно да се измъкна от неловката ситуация.
— А, аз ида за една татуировка на гърба — рекох накрая, примиренчески позволявайки на излагацията да танцува между ушите ми (празното място там е предостатъчно за диво аржентинско танго).
— Кажи, приятел. Някой пиле на грил да ти татуираме? — тя се добродушно изхили, щедро показвайки ми неестествено острички зъбки.
— А, не, то се видяло, че от птици не разбирам! Нито летящи, нито бягащи след дядо ми петли искам да имам на тялото си! Но...
Свойски се наведох към нея, подпирайки тежкарски длани на гладко полирания... тезгях ли, регистратура (не бе, не е туй), абе, бар плот, зад който ме татуистката любопитно следеше с тъмните си, неимоверно много красиви, балкански очи.
— Искам три акули, дето танцуват хоро, и на края на хорото се хванала една по-дребна риба така, може сомче да е, или не, най-добре дай да е цаца.
Жената ме наблюдаваше с непроницаемо безизразна физиономия, изучаваше ме все едно съм цял един руснак, припаднал от чаша бира — в частност, с немалко снизходително умуване.
— Така, ела с мене да поговорим — рече тя, подмина респектиращия тезгях и пое по един кънтящ с китарни сола коридор, а токчетата ѝ (ножове) трещяха в ритъм. Озовахме се в дребничка стая, с едно легло, де веднага асоциирах с болнично, зарад тоз чаршаф, дето мятат отгоре доктораците (едно такова, за еднократна употреба, шумолящо кат мърдаш, сещате се) и една, да го кажем, количка, с инструментариум. Йога дишане, напомних си страстно, още щом признаците на неносталгично, нездравословно, непримиренческо сърцебиене помахаха ми от коремната област.
— Викаш рибешко хоро искаш? — попита тя и седна на тапициран с черно стол. Дали беше тапицерията с цел възвишеност така мрачна, или нарочно, за да се не вижда кръвта на жертвите, да преценя не съумях. Възхитата пред блестящата ми, революционна акулска идея, малко по-малко безсрамно ме изоставяше в момент така напрегнат, така изопнат.
— Акулско, драга. Три акули и една цаца — настоях.
— Един октопод размахват, наместо бяла кърпа? — щедро добави прелестта.
— А, идеална идея! Великолепие! Разкош! — припнах да се радвам.
— А мидички да имат ли, да се познава що е мъжко, що е женско?
Брех, да му се невидяло! Какви ми, брате, въпроси тая задава?! Аз на океанолог ли вид давах? Риболог? Рибовладелец? Дано само на русалка да го не докарвах... тъй де! Де да знам ази коя акула е женска, коя мъжка!
— Имам още по-добра идея — пое тя, като ме засече в колебание — нека да направим татуировка, на която изписвам имената на всичките ти бивши! И покрай името на всяка по една малка акулска глава. Туй ще върви добре пред жените, нали знаеш, мъж с много бивши е като торта с шоколад и ягоди, направо неустоим!
— Знам аз, мерси за съвета... то добре, ама аз толкоз имена на бивши нямам, че да се съберат там. Що не ги изпишем на китката ми, там има място за двете?
Мадам Татуистката ме гледаше все едно глънтала цял орел. Преглътна, и прихна да се смее.
— Абе, ти само две женски имена ли знаеш, бе?! — хилеше се тя — не е нужно да се обясняваш. Лора, Нора, Дора, Кора...
— Кора не е име!
— Корнелия! Нищо не знаеш! Завършващите на “-ора” женски имена са най-сексапилни, див чар носят. Тъй че, сменяш първата буква и готово! Активен живот си водил!
— Толкоз ли било просто... — възхитих се.
Въпреки стреса, се реших. Аз дума съм дал, тъй де, бас съм загубил, ще да си сърбам рибките... тоест, последиците. Решихме се на имената женски, белким покрай новата татуировка и внимание от нежния пол малко да получа. За самочувствието така, ако само жена ти те смята готин...
Запращя машината с мастило. Лепнеше от потта ми докторския чаршафец. Дишането — йогийско, на устите ми — мълчание на ветеран. В очите — парещи сълзи, ама честта юнашка, та звук не издадох (особено пред жена). По едно време взе да ми причернява, взех да виждам едни тунели, едни гласове приглушени да долитат, взех да си превъртам живота на лента в черно-бяло и да питам “Де е Господ, много искам да го питам къде спи Дядо Коледа лятно време” и “Забранена ли е любовта между секси слоница и тигър”, и тогава всичко просветля.
Татуистката ме гледаше лъчезарно и подаде ми чаша вода.
— Успя, приятел. Всичките 399 имена изписах, всичко що се сетих, че и чуждестранни има! — гордо обяви изкуствотворящата.
Свят ми се виеше.
— А, защо ме боли под кръста?
— Мястото не ми стигна, та и малко надолу трябваше да сляза. Не много де!
Шок пламна в гърдите ми. Чие ли женско име изписала бе на д-то ми?! Тогаз осъзнах и друго — жена ми ще ме изпържи, верно на цаца станах! Боже мой, Господи Преславни! Какво сторих?! Скочих от леглото и с хъс и бяс изправих се пред огледалото. Завъртях се и тогаз ме блъсна още наказателна истерия. На гърба ми бе изписано — “Тъп сваляч с малък п”, с триста милиона шрифта... очите ми навлажниха се от яростно-шокирана и много виновна пред жена ми смесица от емоционален срив, срам и позор, и възмущение. Затворих клепачи и сякаш затанцувах по бурносни облаци.
— Ехо, пич? — викаше ме глас.
Примигах набързо, свестих се и съзнах, че съм като мъртва медуза полегнал на леглото за пациенти с тежък стадий на татусна зависимост. Но... не ме болеше гърбът! Татуистката пред мен включи машината.
— Е, ще започваме ли? Трябва да си свалиш тениската — тя се хилеше зловещо.
— Ааа, чакайте, моля, нищо няма да свалям, камо ли вас, мадам!
Взаимно се гледахме няколко мига, безбрежно дълги, преди с писъци да побягна. Татуистикият рай ми за сбогом тъжно помаха.
© Зигфрид В. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Таня, трогнат съм! И много се радвам, че ти е харесало! 😊😊😍
-
Радвам се, че попаднах на страничката ти, Зигфрид!Благодаря за интересната история!
-
И аз се радвам, Жени, че си ме посетила и че съм те разсмял! 😊😊
-
Разсмя ме, Зигфрид
радвам се, че ти гостувах -
SMooth 😍 хихи 😊😊 радвам се, че си тук!
Амиии да, тъй е с татуировките отзад... 😆😆😂 -
Хаххаха, Зиги, пак си избил рибата
То, затова татуировка отзад се прави само при познат или човек, на когото имаш доверие -
😍 Скити, много ти благодаря! Радвам се, че ти е харесало разказчето! 😊 А за бягството - ся, разбери ме, хвана ме шубето 😆😆 Шегата настрана, имам един татус на слънце на ръката 😊 ама от друг татуист де... тъй де! Радвам се да те видя тук!
-
Еееее, бива ли така да избягаш? Що не си драсна една яка татуировка?
Зиги, готин си! Голямо удоволствие е четенето с този словоред, като запазена марка ти е А историите ти, са много леки и усмихващи! -
От 10 години съм в сайта, има страхотни поети и човешки същества, които, без да са се виждали, само от коментарите които оставят,излъчват положителна енергия и така душите им се търсят.Беше ми приятно, Зиги!
-
Миночка, аз много харесвам творбите ти, и съм трогнат когато и ти си харесала моя творба! Така е, общуването носи добро настроение, пък макар и онлайн! 😊😊 Страхотна си!
-
И аз се радвам, когато посещаваш моята страничка, това са човешки взаимоотношения от които човек печели добро настроение, а има ли по хубаво от хубавото!
-
Миночка, много, много се радвам! Благодаря ти, че си тук! 😊
-
Зиги, винаги ми повдигаш настроението, толкова си непринуден и така леко се чете!
Поздрав! -
Дон Бъч, ама много ти благодаря! Трогнат съм! 😊 И ти кефиш яко, много яко!! 😊😊
-
Туш! Зигич, кефиш яко. Айрън Мейдън и те така.
-
Благодаря ти, Бисе! ❤️ Много се радвам като съм успял да разсмея някого! 😊
-
Браво, Зиги, много ме разсмиваш!
-
Хахха Пепи 😊😊😊 нали знаеш, че съм ти Фен. 🤣🤣
-
"А не съм жена, значи, не съм прав!"
- Беж, Лиско, да бягаме!
😅 -
😆😆 Петър, тъй е, и кураж трябва! Разсмя ме коментара ти и ме зарадва! 😊 Благодаря!
-
Охоо, а аз си мислех, че да се татуираш се искало само мерак,.. ама то и кураж трябвало, иначе виждаш '' коледа през лятото..''Голям смях, де...
-
Деа, благодаря ти, че си тук! Радвам се, че си се посмяла! Много обичам хората да се смеят! 😊😊😊
-
Благодаря за порцията смях!
-
Добра идея, Гедеон! Или "Усмихни се да се усмихнат и другите!" (много социално ангажирано стана
) -
хаха Зиги, лежеше си самотно захвърлена до един жилищен блок и да - била си е за мен. И за вас
-
Иве, това послание много ми хареса. Неслучайно си я намерила капачката, тя направо е скокнала към тебе с ентусиазъм капаченски, да ни усмихнеш и нас 😊😊
-
Вчера си намерих захвърлена една капачка от сокче с надписче "Усмихни се, отива ти" - много ми хареса. Отправям го към всички вас Усмихнат ден!
-
🤣🤣 Иве, поздравче! Радвам се, че съм те разсмял, пък аз се разсмивам като някой друг се смее и става един домино ефект от смях 🤣 Благодаря ти, радвам се, че си тук! 😊
-
" Искам три акули, дето танцуват хоро, и на края на хорото се хванала една по-дребна риба така, може сомче да е, или не, най-добре дай да е цаца." - ей тука вече се разсмях с глас! Добре ми дойде като за "добро утро" :D Поздравче, Зиги!
-
🤣🤣🤣 ИнаКалина, разсмя ме, благодаря ти! Хахах това за цацата ме разби 😂🤣🤣
-
Добре, че не ти е татуирала и рожденните им дати, и родния им град и любимото им цвете, животно... да не смееш да си поискаш хоро от акули! А цацата се татуира само на корема - като изпиеш достатъчно бира и става делфин Много си преживял - вземи си отпуска или болничен с дигноза "цял един руснак, припаднал от чаша бира"
-
Силве 😍 много, много ти благодаря! Ти също си страхотна!! Усмихна ме! 😊
-
И аз бих избягала, но как ярко си описал татуистката, преживяването и ужаса от видяното... вече все едно на мен ми се е случило. Зигфрид, страхотен си.
-
🤣😂🤣 Гедеонеееей 🤣🤣 що ме разсмя толкоз бре 🤣
-
Гедеоне 😂🤣 трябва да направиш рекламация, човече 🤣
-
🤣🤣 Роси, разсмя ме! Аз ти благодаря, че си тук и за коментара! 😊
-
😄😄 Зиги , ама ти ще заприличаш на телефонен указател или на градска спирка с обяви! 😄 Благодаря за смеха!
-
Славея 🤣🤣🤣 Мда, няма да говори. Нито аз ще мога, с разбита муцуна 🤣🤣
-
То и аз се замислих кикбоксьорката какво ще каже за татуировката. И дали изобщо ще говори.
-
Калине, точно щото главата ми е празна, затуй такива ги ражда 😉🤣😊 Стихове - по-добре не 🤣🤣 Картини... ще се престраша в някой момент... Благодаря ти, че си тук и се радвам, че съм те разсмял!
Младене, много ти благодаря, човече! Хахха не не не, моля да не е Мая или Корнелия 🤣🤣
ПП. Ама бих си татуирал “Пепи” само дето жената после... 🤣 -
Браво, браво, браво!
Добре, че татуистката не е казала: "Ну, снимай брюки!".
Апропо, Зигфрид. Разбрах, че едното име за татуиране е Корнелия. Да не би случайно другото да е Мая?
Прелестен разказ. Аплаузи! -
Не мога да спра да се смея, братле! Боже, как ти ги ражда главата?! Пък после - празна била... Но ако това за ателието ти не е само художествена измислица, то бих искал да видя и някоя твоя картина! И някой стих също!
-
Славея, хиля се в отговор! 😆 Ти днес много ме разсмя с някои твои коментари! Радвам се, че съм върнал услугата 😊😆
ПП. Вамфирчо 😂😂 ама сега много ми стана любопитно! -
🤣🤣🤣 И аз се каня за тату, ама не мога да реша какво да е. Може би един субект, дето го измислих в първи курс и го кръстих "Вамфирчо"
-
Ице, благодаря ти!! Искрено се радвам, че съм те разсмял! 😊
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
