Лето...1230...
Търново…лето 1230…
С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството имало само една крачка…
Дипломация и търпение, силна десница и смелост - с това храбрият цар държал настрани външните си противници.
Царят бил много умен, ценял честта и достойнството на поданиците си, както и на враговете си…
Спокойствие и мир се настанили в царството. Добрувал народът.
Като бързеи на пенлива река…се изтърколили десетина години от царуването му.
Сияйният му поглед обгърнал Търново, сините води на Янтра, хълмовете Царевец и Трапезица… Каква красота…Пролетта била разцъфнала в прелестта си. Птиците се реели в светлото небе, слънцето блестяло…Мислите му се реели из главата…спомнил си за женитбата си с – унгарската принцеса Анна – Мария, после дъщеря си Елена, красиво четиригодишно дете, за която получил пратеник от латините – предложение за брак – за латинския малолетен император Балдуин II. Проектът го карал загадъчно да се усмихне…Латините го искали за съюзник, ромеите се бояли от него...
Денят превалял и наставал здрач и тъмнина. Луната изгряла, като си проправяла сребърна пътека в нощта.
Конници затопуркали пред портите на двореца. Задъхани влезли двама съгледвачи при царя, заедно с военноначалника Радослав.
Вестите не били добри…
Кир Теодор Комнин с голяма войска настъпвал от юг, движела се откъм поречието на Марица. Конницата била от ромеи и италийци - наемници, докладвали на царя. Многочислена войска…А деспотът бил взел със себе си и семейството си, за да видят победата му…
Ярост обзела цар Иван Асен II. Вероломството и подлостта на епирския владетел, който нарушава мирния договор го карало да замълчи. Очите му засвяткали от изненада, суровият му поглед станал мрачен като нощта…
Войната е започнала…Ромеите газят земята му …
Десницата на царя се стоварила тежко по масата…
Издал заповеди. Свикал болярите. Умът му запрепускал, преценял ситуацията…
Дясната му ръка - военоначалника Радослав бил до него. Измислили стратегия, крояли планове. Изпратили вестоносци до куманите. Поискали от тях помощ.
Иван Асен II събрал войската, получил помощ -1000 души от куманите и се отправил към нашествениците. Войската се придвижила и спряла до устието на река Клокотница, преди вливането й в Марица.
Настъпило ранното утро на 9 март…лето 1230…
Българската конница и войска спряла на хълма Хасара.
По-малобройни сме…- мисли си царят - но сме по-храбри!
Гневен, дързък и силен - цар Иван Асен II яздел белия си кон и предвождал войската.
Забил на копието си пергамента за мирния съюз с ромеите. Вдигнал го високо над главата си и го развял…
Войните побеснели от негодуване и плам. Подлостта на епирския владетел Теодор Комнин ги е смаяло.
Надигнали глави, надали вой, стиснали копия и мечове в силните си ръце, затропали с крака… Полудели от ярост…
Въодушевени и буйни, те се понесли след предводителя си. Хвърлили се в битката като вихър…
Насочили се към редиците на ромеите, врязали се в тях в шеметна битка…
Замятали се тела, свистяли копия, мечове потъвали в плът, звъняли шпори, цвилили коне, падали много воини … и кръв… потоци от кръв, която обагрила брега и водите на реката…
Една част от ромеите са успели да преминат река Клокотница, а другите все още търсели брод между устието на Клокотница и Марица…Така пресрещнати от българските войните били разгромени и повечето изтребени. Конницата на куманите се понесла и ги ударила в гръб.
Епирците онемели от изненада. Обърнали се назад в бягство…
Воините на военоначалника Радослав наддали бойни викове и се спуснали в устрем към ромеите и ги обградили.
Епирският деспот Теодор Комнин бил пленен, заедно с цялото му семейство.
Отвели го в столицата Търново…после го ослепили за подлостта и вероломството му…
За победата на цар Иван Асен II и силата на волята му все още се носят легенди…
На хълма Царевец той е съградил църква в чест на победата му над деспот Теодор Комнин, на светите четирдесет мъченици.
Царството се разраствало.
България се простирала на три морета…Черно, Бяло и Адриатическо...
Настанали славни години...
Историята пази спомена за делата на цар Иван Асен II...
За величието на този пълководец, живял преди толкова лета, но притежавал дързост, сила, смелост, достойнство и мъдрост…
© T.Т. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ок
-
"преценявал"...
-
За стойността на този вид договори има един лаф, оня, който казва, че стойността им, често, е по-малка от тази на хартията, на която са написани.
И историята непрестанно докозва, че това е така дори и в наши дни.
Хубава творба описваща един силен момент от историята ни. Единствено стилът е леко като стенографски, но това не е фатално в случая.
Като дойде време за гласуване може и за се върна тук.
Поздравявам те. -
Поздрави Иржи! Благодаря много за отзивите! Хубав ден!!! И хубава есен
-
Разказано не само като история, а обаятелно като приказка...Какви времена...войниците на фронта, а с тях начело и царят... Адмирации, Танче, гласувам с удоволствие за успеха ти!
-
Благодаря Дея!
-
Много хубав разказ!!! Поздрави и успех!!!
-
Хронологията ми хареса. Доста суха наука е. Таничка, пренесена в условията на този велик български цар, мисля, че трябваше да има повече място за душевността на самия владетел. Влизане в нея. Той заслужава! Другото, към което имам забележка е миналото време на писане. Да, така е било, но по този начин звучи само като хронология. Има я в старите учебници. В писането трябва да има ""чупки", наслагване, логически връзки.
Това е моето скромно мнение. Желая успех на този разказ.🙂 -
При любовта няма прошка Даже и информацията, която непрекъснато превръщат в оръжие, няма шанс пред нея.
-
Благодаря Красе, Mitvans!
При Иван Асен Втори съдбата си прави шега, осем години след Клокотница и само една година след смъртта на първата му съпруга той се влюбва и жени за Ирина, дъщерята на Теодор Комнин, най-големият му враг ... Неведоми са пътищата Господни... -
Отвоювали са земята с много кръв, с гняв, дързост и сила - нямало ракети, които не са ракети и куршуми, които са първомайска заря,... но и земята е била тяхна, знаели са как и да я работят, и да я ценят. Имали са чест и морал. И "мъдри велможи"... Успех, Таня!
-
Много ми хареса! Браво, Таня! Давам ти глас и ти желая успех!
-
Благодаря Жени!
-
Гласувах, Танче
-
Благодаря Ники, Скити, Ванко!
-
Успех, Танче!
-
Добре поднесена част от славната ни история!
Успех, Танче! -
Славно минало сме имали.Много добре си се справила Таня.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И времето - сегашно историческо време! А не минало св.вр.: все едно седим на маса и ни разказваш къде ходил някой, пък после, пък по-нататък и др.
Дерзай!