Лето...1230...

           Търново…лето 1230…

     С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и  нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял  зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството  имало само една крачка…

   Дипломация и търпение,  силна десница и смелост - с това храбрият цар държал настрани външните си противници.

  Царят бил много умен, ценял честта и достойнството на поданиците си, както и на враговете си…

   Спокойствие и мир се настанили  в царството. Добрувал народът.

    Като бързеи на пенлива река…се изтърколили  десетина години от царуването му.  

  Сияйният му поглед обгърнал Търново, сините води на Янтра, хълмовете Царевец и Трапезица… Каква красота…Пролетта била разцъфнала в прелестта си. Птиците  се реели в светлото небе, слънцето блестяло…Мислите му се реели из главата…спомнил си за  женитбата си с  –  унгарската принцеса Анна – Мария, после дъщеря си Елена, красиво четиригодишно дете, за която получил пратеник от латините – предложение  за брак – за латинския малолетен император Балдуин II. Проектът  го карал загадъчно  да се усмихне…Латините го искали за съюзник, ромеите се бояли от него...

    Денят превалял и наставал здрач и тъмнина. Луната изгряла, като си проправяла сребърна пътека в нощта.

    Конници затопуркали пред портите на двореца. Задъхани влезли двама съгледвачи при царя, заедно с военноначалника Радослав.

    Вестите не били  добри…

    Кир Теодор Комнин с голяма войска настъпвал от юг, движела се откъм поречието на Марица. Конницата била  от  ромеи и италийци -  наемници, докладвали на царя. Многочислена войска…А деспотът бил взел със себе си и семейството си, за да видят победата му…

     Ярост обзела цар Иван Асен II. Вероломството и подлостта на епирския владетел, който нарушава мирния договор го карало да замълчи. Очите му засвяткали от изненада,  суровият му поглед станал мрачен  като нощта…

         Войната е започнала…Ромеите газят земята му …

      Десницата на царя се стоварила тежко по масата…

     Издал заповеди. Свикал болярите. Умът му запрепускал, преценял ситуацията…

      Дясната му ръка - военоначалника Радослав бил до него. Измислили стратегия, крояли планове. Изпратили  вестоносци до куманите. Поискали от тях помощ.

     Иван Асен II събрал войската, получил помощ -1000 души от куманите и се отправил  към  нашествениците. Войската се придвижила  и спряла  до устието на река Клокотница, преди вливането й в Марица.

      Настъпило  ранното  утро на 9 март…лето 1230…

     Българската конница и войска спряла на хълма Хасара.

        По-малобройни сме…- мисли си царят - но сме по-храбри!

      Гневен, дързък и силен - цар  Иван Асен II яздел белия си кон и предвождал войската.

        Забил на копието си пергамента за мирния съюз с ромеите. Вдигнал го високо над главата си и го развял… 

   Войните побеснели от негодуване и плам. Подлостта на епирския владетел Теодор Комнин ги е смаяло.

       Надигнали глави, надали вой, стиснали копия и мечове в силните си ръце, затропали с крака… Полудели от ярост…

           Въодушевени и буйни, те се понесли  след предводителя си. Хвърлили се в битката като вихър…

         Насочили  се към редиците на ромеите, врязали се в тях в шеметна битка…

         Замятали се тела, свистяли копия, мечове потъвали в плът, звъняли шпори, цвилили коне, падали  много  воини … и кръв… потоци от кръв, която обагрила брега  и водите на реката…

        Една част от ромеите са успели да преминат река Клокотница, а другите все още търсели брод между устието на Клокотница и Марица…Така пресрещнати от българските войните били разгромени и повечето изтребени. Конницата на куманите се понесла и ги ударила в гръб.

    Епирците онемели от изненада. Обърнали се назад в бягство…

     Воините на военоначалника  Радослав  наддали бойни викове и се спуснали в устрем към ромеите и ги обградили.

      Епирският деспот Теодор Комнин бил пленен, заедно с цялото му семейство.

      Отвели го в столицата Търново…после го ослепили за подлостта и вероломството му…

     За победата на цар Иван Асен II и силата на волята му все още се носят легенди…

   На хълма Царевец той е съградил църква в чест на победата му над деспот Теодор Комнин,   на светите четирдесет мъченици.

           Царството се разраствало.

            България се простирала на три морета…Черно, Бяло и Адриатическо...

           Настанали славни години...

       Историята  пази  спомена за делата  на цар Иван Асен II...

     За величието на този пълководец, живял преди толкова лета, но притежавал   дързост, сила, смелост, достойнство и мъдрост…