12 oct 2013, 14:08  

Липсваш ми...

  Prosa » Otros
2.3K 0 1
1 мин за четене

Мирисът ти по дрехите ми изветрява, не чувам гласа ти, той е толкова далечен. Липсва ми нежната ти прегръдката, с коята ме посрещаш и изпращаш, липсват ми и целувките нежни, с които ме даряваш, целувките, които разтапят всяка част от мен.

Липсваш ми до изнемога, липсваш ми до болка, а това е невъзможна любов. Любовта ни забранена и сякаш невъзможно грешна. Грехът ни е толкова сладък, въпреки всичко рискувам себе си, сърцето си в името на Любовта, защото те обичам!

Рискувам, знаейки че след тази любов ще боли, раната ще си остане въпреки всичко останало.

Грехът ми е толкова сладък, чувствам се толкова грешна пред себе си и сърцето си, но съдбата ни събра.Спомените ми с теб ще си останат завинаги, спомени за една незабравима любов, нежна и красива любов и толкова невинна.

Любовта ни просто се случи.

Толкова е гореща и страшна тази любов, че ме е страх да не се погубя.

Липсваш ми, моя незабравима и забранена любов.

Не мога да те забравя, не мога да те изтрия от сърцето си, защото не искам да си отива тази Любов. Винаги ще те чакам тук!

Обичам те, моя Любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Фотева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...