Мирисът ти по дрехите ми изветрява, не чувам гласа ти, той е толкова далечен. Липсва ми нежната ти прегръдката, с коята ме посрещаш и изпращаш, липсват ми и целувките нежни, с които ме даряваш, целувките, които разтапят всяка част от мен.

Липсваш ми до изнемога, липсваш ми до болка, а това е невъзможна любов. Любовта ни забранена и сякаш невъзможно грешна. Грехът ни е толкова сладък, въпреки всичко рискувам себе си, сърцето си в името на Любовта, защото те обичам!

Рискувам, знаейки че след тази любов ще боли, раната ще си остане въпреки всичко останало.

Грехът ми е толкова сладък, чувствам се толкова грешна пред себе си и сърцето си, но съдбата ни събра.Спомените ми с теб ще си останат завинаги, спомени за една незабравима любов, нежна и красива любов и толкова невинна.

Любовта ни просто се случи.

Толкова е гореща и страшна тази любов, че ме е страх да не се погубя.

Липсваш ми, моя незабравима и забранена любов.

Не мога да те забравя, не мога да те изтрия от сърцето си, защото не искам да си отива тази Любов. Винаги ще те чакам тук!

Обичам те, моя Любов!