Мирисът ти по дрехите ми изветрява, не чувам гласа ти, той е толкова далечен. Липсва ми нежната ти прегръдката, с коята ме посрещаш и изпращаш, липсват ми и целувките нежни, с които ме даряваш, целувките, които разтапят всяка част от мен.
Липсваш ми до изнемога, липсваш ми до болка, а това е невъзможна любов. Любовта ни забранена и сякаш невъзможно грешна. Грехът ни е толкова сладък, въпреки всичко рискувам себе си, сърцето си в името на Любовта, защото те обичам!
Рискувам, знаейки че след тази любов ще боли, раната ще си остане въпреки всичко останало.
Грехът ми е толкова сладък, чувствам се толкова грешна пред себе си и сърцето си, но съдбата ни събра.Спомените ми с теб ще си останат завинаги, спомени за една незабравима любов, нежна и красива любов и толкова невинна.
Любовта ни просто се случи.
Толкова е гореща и страшна тази любов, че ме е страх да не се погубя.
Липсваш ми, моя незабравима и забранена любов.
Не мога да те забравя, не мога да те изтрия от сърцето си, защото не искам ...