12.10.2013 г., 14:08  

Липсваш ми...

2.3K 0 1
1 мин за четене

Мирисът ти по дрехите ми изветрява, не чувам гласа ти, той е толкова далечен. Липсва ми нежната ти прегръдката, с коята ме посрещаш и изпращаш, липсват ми и целувките нежни, с които ме даряваш, целувките, които разтапят всяка част от мен.

Липсваш ми до изнемога, липсваш ми до болка, а това е невъзможна любов. Любовта ни забранена и сякаш невъзможно грешна. Грехът ни е толкова сладък, въпреки всичко рискувам себе си, сърцето си в името на Любовта, защото те обичам!

Рискувам, знаейки че след тази любов ще боли, раната ще си остане въпреки всичко останало.

Грехът ми е толкова сладък, чувствам се толкова грешна пред себе си и сърцето си, но съдбата ни събра.Спомените ми с теб ще си останат завинаги, спомени за една незабравима любов, нежна и красива любов и толкова невинна.

Любовта ни просто се случи.

Толкова е гореща и страшна тази любов, че ме е страх да не се погубя.

Липсваш ми, моя незабравима и забранена любов.

Не мога да те забравя, не мога да те изтрия от сърцето си, защото не искам да си отива тази Любов. Винаги ще те чакам тук!

Обичам те, моя Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Фотева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...