16 sept 2020, 12:05

Листата се събират наесен

667 0 0
1 мин за четене

 

    Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички са отправили поглед към раззеленяващата се земя. И хората. И птиците. И пчелите галят с крилата си малките листенца докато се влюбват в цъфтящите цветове на дърветата. Стопаните внимателно изчистват изсъхнатлите листа, давайки възможност на другите да растат и да живеят пълноценно. Целият свят има нужда от тях и се полагат грижи за опазването им. Пролетта бързо преминава в горещо лято. Тогава човекът търси морето, плажовете и реките. Съблича дрехите с дълги ръкави. Слънцето му пречи д погледне към чистото небе. Има и моменти, когато се сеща за позабравените от него листа. Тогава, когато търси сянка. Щом се разхлади, отново се захваща за това, което е започнал. Усетили, може би безразличието на човека, листата променят своите цветове. Не са вече така свежи и живеят своя живот тихо и незабележимо. Чувството, че са ненужни, изпива живителните сокове, с които се хранят. Навсякъде горещина, няма дори ветрец, който да напомня, че има живот. Тази самота и отношението на хората с всеки ден носи мъдростта, която натежава в крехкото, но преживяло какво ли не листо. Сутрините и вечерите отново стават студени. Неусетно лятото преминава в есен. Листата се приготвят да напуснат своето семейство. Облечени в най-красивата си премяна, сякаш това е техният абитуриентски бал. Тръгват си едно след друго. Разделят се с живота, който е бил досега. А хората, с досада и неприязън мърморят, когато ги събират всеки ден по дворовете си или на улицата. Вече не са им нужни. А когато някой не е необходим, той пречи. А листата, дори паднали, отново носят добро. Безропотно гният и подсилват почват, за да ражда и да е плодородна годината. Без да искат признание. Без да се похвалят за това, което са направили.

Такъв е животът.

Приятелите се броят преди студа.

Листата се събират наесен.

 

Явор Перфанов©

15.09.2020 г.

Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...