16.09.2020 г., 12:05

Листата се събират наесен

670 0 0
1 мин за четене

 

    Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички са отправили поглед към раззеленяващата се земя. И хората. И птиците. И пчелите галят с крилата си малките листенца докато се влюбват в цъфтящите цветове на дърветата. Стопаните внимателно изчистват изсъхнатлите листа, давайки възможност на другите да растат и да живеят пълноценно. Целият свят има нужда от тях и се полагат грижи за опазването им. Пролетта бързо преминава в горещо лято. Тогава човекът търси морето, плажовете и реките. Съблича дрехите с дълги ръкави. Слънцето му пречи д погледне към чистото небе. Има и моменти, когато се сеща за позабравените от него листа. Тогава, когато търси сянка. Щом се разхлади, отново се захваща за това, което е започнал. Усетили, може би безразличието на човека, листата променят своите цветове. Не са вече така свежи и живеят своя живот тихо и незабележимо. Чувството, че са ненужни, изпива живителните сокове, с които се хранят. Навсякъде горещина, няма дори ветрец, който да напомня, че има живот. Тази самота и отношението на хората с всеки ден носи мъдростта, която натежава в крехкото, но преживяло какво ли не листо. Сутрините и вечерите отново стават студени. Неусетно лятото преминава в есен. Листата се приготвят да напуснат своето семейство. Облечени в най-красивата си премяна, сякаш това е техният абитуриентски бал. Тръгват си едно след друго. Разделят се с живота, който е бил досега. А хората, с досада и неприязън мърморят, когато ги събират всеки ден по дворовете си или на улицата. Вече не са им нужни. А когато някой не е необходим, той пречи. А листата, дори паднали, отново носят добро. Безропотно гният и подсилват почват, за да ражда и да е плодородна годината. Без да искат признание. Без да се похвалят за това, което са направили.

Такъв е животът.

Приятелите се броят преди студа.

Листата се събират наесен.

 

Явор Перфанов©

15.09.2020 г.

Г. Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...