Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурдно е ръката да положа
върху изгарящо безмислие
и да пълзят по тръпната ми кожа
сами шагреновите мисли.
Абсурдно е, потеглил към безкрая,
да бъдеш гном с очи на сова,
да проумееш, че го няма рая
и се превръщаш във отрова.
...
Б – Безумно ...