Литературни записки по хоризонталата - 5
Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурдно е ръката да положа
върху изгарящо безмислие
и да пълзят по тръпната ми кожа
сами шагреновите мисли.
Абсурдно е, потеглил към безкрая,
да бъдеш гном с очи на сова,
да проумееш, че го няма рая
и се превръщаш във отрова.
...
Б – Безумно
Безумно е да си потънал в мрака
сред собственото си безсилие
и тръпен изгрева да чакаш
сам сред шагреновите мисли.
....
Хм, дотук добре тръгна, имам два скелета. Добре върви, добре – промърмори мис Ана. А, Б, В...
В – Върховно
Върховно е да бъдеш част от нещо
което няма никакво начало
като парче шагрен да се усещаш
под лудия и бръснещ вятър.
Презрените човешки твари
към тебе лапи да протягат
смитящи сред зловонни пари,
участта си горко да оплакват!
...
Върховно се получи тук – разпали се мис Ана. – Ами ако продължа до края на азбуката – А, Б, В, Г... Г! Грозно, Грандиозно, Гранулом... Гранулом ли? Гъгрици... Или гъргорят
Г – Гъргорят
Гъргори чувството шагреново
и вън напира да излезе.
Под всичките луни еленови
аз искам да се любя с тебе.
Ти моя нежност неприлична,
обсебваща ме във трамвая,
как много, много те обичам
дори не може да узнаеш.
...
Хе-хе, тръгна, тръгна, през цялата азбука да мина, един път шагренови чувства, друг път шагренови мисли, че то цяла стихосбирчица ще спретна. И ще я нарека Шагренова кожа. Голяма работа съм, тъй тъй – мърмореше мис Ана. Изведнъж лицето й се вкамени – Чакай, чакай, имаше май Шагренова кожа, но на кого ли беше... Нищо, ще питам чичко Гугъл после, докъде стигнах – Д
Д– Достойно
Достойно е да се изправиш ничий
срещу световните проблеми,
Изтрий шагреновите мисли
в презряното от теб съвремие.
Достойно е със меч и огън,
на Хермес на крилата литнал,
бичуващ зло до изнемога,
да заживееш като битник...
.....
Велика съм, велика! – танцуваше мис Ана – И Любо ще е възхитен. Един път мисли, втори път чувства, а може и... може и... ще го измисля, на върха на езика ми е, на върха на езика!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
