1.01.2020 г., 8:59 ч.  

 Литературни записки по хоризонталата - 5 

  Проза » Хумористична
656 1 18
4 мин за четене

Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас

А   Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума

Абсурдно е ръката да положа

върху изгарящо безмислие

и да пълзят по тръпната ми кожа

сами шагреновите мисли.

 

Абсурдно е, потеглил към безкрая,

да бъдеш гном с очи  на сова,

да проумееш, че го няма рая

и се превръщаш във отрова.

...

 

Б Безумно

Безумно е да си потънал в мрака

сред собственото си безсилие

и тръпен изгрева да чакаш

сам сред шагреновите мисли.

....

 

Хм, дотук добре тръгна, имам два скелета. Добре върви, добре – промърмори мис Ана.  А, Б, В...

В Върховно

Върховно е да бъдеш част от нещо

което няма никакво начало

като парче шагрен да се усещаш

под лудия и бръснещ вятър.

 

Презрените човешки твари

към тебе лапи да протягат

смитящи сред зловонни пари,

участта си горко да оплакват!

...

Върховно се получи тук – разпали се мис Ана. – Ами ако продължа до края на азбуката – А, Б, В, Г... Г! Грозно, Грандиозно, Гранулом... Гранулом ли? Гъгрици... Или гъргорят

Г Гъргорят

Гъргори чувството шагреново

и вън напира да излезе.

Под всичките луни еленови

аз искам да се любя с тебе.

 

Ти моя нежност неприлична,

обсебваща ме във трамвая,

как много, много те обичам

дори не може да узнаеш.

...

 

Хе-хе, тръгна, тръгна, през цялата азбука да мина, един път шагренови чувства, друг път шагренови мисли, че то цяла стихосбирчица ще спретна. И ще я нарека Шагренова кожа. Голяма работа съм, тъй тъй – мърмореше мис Ана. Изведнъж лицето й се вкамени – Чакай, чакай, имаше май Шагренова кожа, но на кого ли беше... Нищо, ще питам чичко Гугъл после, докъде стигнах – Д

Д Достойно

Достойно е да се изправиш ничий

срещу световните проблеми,

Изтрий шагреновите мисли

в презряното от теб съвремие.

 

Достойно е със меч и огън,

на Хермес на крилата литнал,

бичуващ зло до изнемога,

да заживееш като битник...

.....

 

Велика съм, велика! – танцуваше мис Ана – И Любо ще е възхитен. Един път мисли, втори път чувства, а може и... може и... ще го измисля, на върха на езика ми е, на върха на езика!

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??