Литературни записки по хоризонталата - 5
Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурдно е ръката да положа
върху изгарящо безмислие
и да пълзят по тръпната ми кожа
сами шагреновите мисли.
Абсурдно е, потеглил към безкрая,
да бъдеш гном с очи на сова,
да проумееш, че го няма рая
и се превръщаш във отрова.
...
Б – Безумно
Безумно е да си потънал в мрака
сред собственото си безсилие
и тръпен изгрева да чакаш
сам сред шагреновите мисли.
....
Хм, дотук добре тръгна, имам два скелета. Добре върви, добре – промърмори мис Ана. А, Б, В...
В – Върховно
Върховно е да бъдеш част от нещо
което няма никакво начало
като парче шагрен да се усещаш
под лудия и бръснещ вятър.
Презрените човешки твари
към тебе лапи да протягат
смитящи сред зловонни пари,
участта си горко да оплакват!
...
Върховно се получи тук – разпали се мис Ана. – Ами ако продължа до края на азбуката – А, Б, В, Г... Г! Грозно, Грандиозно, Гранулом... Гранулом ли? Гъгрици... Или гъргорят
Г – Гъргорят
Гъргори чувството шагреново
и вън напира да излезе.
Под всичките луни еленови
аз искам да се любя с тебе.
Ти моя нежност неприлична,
обсебваща ме във трамвая,
как много, много те обичам
дори не може да узнаеш.
...
Хе-хе, тръгна, тръгна, през цялата азбука да мина, един път шагренови чувства, друг път шагренови мисли, че то цяла стихосбирчица ще спретна. И ще я нарека Шагренова кожа. Голяма работа съм, тъй тъй – мърмореше мис Ана. Изведнъж лицето й се вкамени – Чакай, чакай, имаше май Шагренова кожа, но на кого ли беше... Нищо, ще питам чичко Гугъл после, докъде стигнах – Д
Д– Достойно
Достойно е да се изправиш ничий
срещу световните проблеми,
Изтрий шагреновите мисли
в презряното от теб съвремие.
Достойно е със меч и огън,
на Хермес на крилата литнал,
бичуващ зло до изнемога,
да заживееш като битник...
.....
Велика съм, велика! – танцуваше мис Ана – И Любо ще е възхитен. Един път мисли, втори път чувства, а може и... може и... ще го измисля, на върха на езика ми е, на върха на езика!
© Валентина Йотова All rights reserved.
