Луната изгря. Огромна и пълна, тя се огледа в себе си и това, което видя ѝ хареса. Почувства се вдъхновена и в творчески подем, затова реши тази нощ да композира. Да сътвори соната. Понеже отдавна се беше уморила да използва за своите музикални творения звуците на вятъра и бърборенето на звездите, тя реши да слезе долу, при хората. Да открие нещо ново и свежо. Незнайно, защо погледът ѝ беше привлечен от стар селски тротоар. Той беше направен от квадратни плочки, всяка от които съдържаше много малки квадратчета. Между плочките растяха зелени тревички, които въпреки настъпилата нощ не спираха да говорят помежду си, за това, кой е минал през деня край тях, кой ги е настъпил...
Луната ги чу и веднага ѝ просветна:
" Стъпките! Да, ще използвам звуците от стъпките по този тротоар. Ще стане чудна
соната!" Тя започна внимателно да опипва със своята светлина всяка неравност от тротоара. Сякаш четеше от брайлово писмо...
" Да... Ето тук е минал мъж. Стъпките са тежки... Туп-туп-туп. А тези са на ...