1 abr 2009, 12:05

Лъч светлина

  Prosa » Otros
745 0 0
1 мин за четене

Намирах се в безграничен застой, не получавах заслужен покой.

Сива пропаст обграждаше деня ми, нямаше напред и нямаше завой.

Хора-сенки всеки ден покрай мен, през мен, над мен и под мен,

минаваха и отминаваха безгласни, безследни, безброй...

Къде е светлината, отразяваща изхода от мрака?

Къде е светулката, показваща пътя на чирака...

Ден след ден, седмица след седмица,

призрак станах, дух проклет, бродещ тихомълком по земята.

 

Мираж ли е това сега или невъзможна мечта?

Виждам ли надежден лъч светлина?

Въобразявам ли си или ти си наистина това,

което с лекота избавя ме от тъмната страна...

Поредния ли сладък кошмарен съм сполетя ме,

или истински си ти и си тук да ме спасиш... не лъжи ме!

Смили се над скритата зад корава маска мека душа!

Разкрий се пред мен, покажи ми света.

Научи ме да обичам както никога до сега.

Подаваш ми ръка, но как да повярвам, че това не е поредната беда.

Не смея и не вярвам, бленувам, но сили нямам да споделя

любовта, радостта, красотата, топлотата,

преливащи в мен като парещ летен ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...