1 апр. 2009 г., 12:05

Лъч светлина

736 0 0
1 мин за четене

Намирах се в безграничен застой, не получавах заслужен покой.

Сива пропаст обграждаше деня ми, нямаше напред и нямаше завой.

Хора-сенки всеки ден покрай мен, през мен, над мен и под мен,

минаваха и отминаваха безгласни, безследни, безброй...

Къде е светлината, отразяваща изхода от мрака?

Къде е светулката, показваща пътя на чирака...

Ден след ден, седмица след седмица,

призрак станах, дух проклет, бродещ тихомълком по земята.

 

Мираж ли е това сега или невъзможна мечта?

Виждам ли надежден лъч светлина?

Въобразявам ли си или ти си наистина това,

което с лекота избавя ме от тъмната страна...

Поредния ли сладък кошмарен съм сполетя ме,

или истински си ти и си тук да ме спасиш... не лъжи ме!

Смили се над скритата зад корава маска мека душа!

Разкрий се пред мен, покажи ми света.

Научи ме да обичам както никога до сега.

Подаваш ми ръка, но как да повярвам, че това не е поредната беда.

Не смея и не вярвам, бленувам, но сили нямам да споделя

любовта, радостта, красотата, топлотата,

преливащи в мен като парещ летен ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...