До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое неповторимо битие, но живее и с битието на съседа, защото там не можеш да се прокашляш, без комшията да пъкне на стобора и да те заразпитва за здравето, а оттам насетне и за всичко, което е мярнал и чул да става в двора ти. Всеки знае житието на своя съсед и като легенди се предават, от уста на уста, интересни случки от живота на хората в махалата. Хора свободолюбиви, трудолюбиви, сурови и горди, като закрилника Балкан, верен страж и топла стряха за родовете им, в продължение на столетия.
От детството си помня голямата къща в сърцето на махалата, с увиснала над улицата стряха и с типичната за този край архитектура. Кацнала върху голям каменен дувар и изградена от преплетени пръти, замазани с ...