Знам, че не е редно, но... Обичам те!!!
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас.
Трябва да те забравя!! Знам го! Искам го!
Опитвам се, но не се получава, по-силно е от всичко в мен.
Когато узнах, че си поела по път, от който няма връщане назад,
си казах: "Ето, настъпи и моментът за моето облекчение".
Но уви, за пореден път нищо.
Каквото и да се случва, любовта си е любов!
Била тя споделена или не,
възможна или невъзможна,
искаме-не искаме, трябва да я приемаме такава, каквато е,
и да остана с надеждата...
че един ден щастието ще кацне и на моето рамо...
че ще мога да въздъхна удовлетворен...
и да си кажа: "Ето, виждаш ли, сега любовта е по-сладка"!
И как няма да е, когато знаеш през какво си минал за нея,
какво си преживял за нея,
какво си премълчал и какво си направил за нейното добро.
Дотогава ще боли... много ще боли...
защото любовта, за която бленуваш, че и живееш,
е на една ръка разстояние, но както се казва...
... "Толкова близко, но и толкова далеч"
Пожелавам на всички такава любов!!!
Любов, чиста като сълза.
Любов, силна като ураган.
Любов, която да Ви поддържа живи.
Любов, която всеки един ден да ви напомня, че има за какво да се борите.
Защото какво е светът и какво сме ние без любов?!?
© Красимир Иванов Todos los derechos reservados