Mar 29, 2012, 7:42 PM

Любовта... такава, каквато не я искаме

  Prose » Others
967 0 0
1 min reading

Знам, че не е редно, но... Обичам те!!!
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас.
Трябва да те забравя!! Знам го! Искам го!
Опитвам се, но не се получава, по-силно е от всичко в мен.
Когато узнах, че си поела по път, от който няма връщане назад,
си казах: "Ето, настъпи и моментът за моето облекчение".
Но уви, за пореден път нищо.
Каквото и да се случва, любовта си е любов!
Била тя споделена или не,
възможна или невъзможна,
искаме-не искаме, трябва да я приемаме такава, каквато е,
и да остана с надеждата...
че един ден щастието ще кацне и на моето рамо...
че ще мога да въздъхна удовлетворен...
и да си кажа: "Ето, виждаш ли, сега любовта е по-сладка"!
И как няма да е, когато знаеш през какво си минал за нея,
какво си преживял за нея,
какво си премълчал и какво си направил за нейното добро.
Дотогава ще боли... много ще боли...
защото любовта, за която бленуваш, че и живееш,
е на една ръка разстояние, но както се казва...
... "Толкова близко, но и толкова далеч"
Пожелавам на всички такава любов!!!
Любов, чиста като сълза.
Любов, силна като ураган.
Любов, която да Ви поддържа живи.
Любов, която всеки един ден да ви напомня, че има за какво да се борите.
Защото какво е светът и какво сме ние без любов?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...