29 мар. 2012 г., 19:42
1 мин за четене
Знам, че не е редно, но... Обичам те!!!
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас.
Трябва да те забравя!! Знам го! Искам го!
Опитвам се, но не се получава, по-силно е от всичко в мен.
Когато узнах, че си поела по път, от който няма връщане назад,
си казах: "Ето, настъпи и моментът за моето облекчение".
Но уви, за пореден път нищо.
Каквото и да се случва, любовта си е любов!
Била тя споделена или не, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация