А днес бях в особено добро настроение. Някой ще попита, и защо е особено добро, ами разделих се с приятелката си. Не , че несходство в характерите, а по-скоро защо да се лъжем и заблуждаваме в отношенията си. Само сексът ли е основание за срещи на мъж и жена,... е неизбежно е, но не и самоцел, де. Ами казах й '' Да заживеем заедно, ела при мен, няма да плащаш квартира, аз ще нося продукти, ти ще готвиш, и няма да се чакаме в незнайна доба и потаен час след твоите работни смяни, идваш си в къщи...''
А тя изригна като загаснал вулкан, оплю ме целия '' Ако съм искала да съм слугиня и домашна прислужница, до сега да съм се омъжила 59 пъти, не искам да бъда зависима от никого, ако искам ще идвам при теб, ако искам сама ще ходя по таверни. ''
''Ами добре, само ще живееш при мен, не мога да съм концентриран на работа, щом спя по 3-4 часа и после дремя. Аз ще готвя, чистя, искам ти да си само около мен '' съгласих се смирено.
'' Да бе, остава да кажеш, че ме обичаш и не можеш без мен '' ломотеше тя
'' Напротив, мога и без теб, но ти предлагам най-добрият вариант. Сбогом тогава, и както казват, извинявай, че се видяхме''... И край, на ти си парцалите, дай си ми куклите.
15 часа, показваше огромния часовник в метростанцията. Никакво време за нищо.
Позагледах се в чакащите, о, днес е неделя и метрото е по на рядко. До мен височка симпатяга, в найлонова торбичка книги. Брей, ходата дошли в Атина любов да въртят, тази книги да чете. Ами кой каквото не е правил преди, философски заключих. Или може би няма приятел, гадже, любовник или каквото и да е, и се отдава на четене. Подсмихнах се, щото ти имаш, та подсмърчаш на метроспирката, е нямам, но и книги нямам. Тя ме изгледа, оправи рошките на косата си и оттегчено въздъхна.
Метрото потегли равномерно. Като селски сваляч се настаних срещу нея в полупразния или полупълен вагон. Може би случайно или нарочно една от книгите бе с надписа прилепнал към найлоновата торба. '' Ръкописът на Чансалър '' ли да е на български език. Вероятно е изчела всички български писатели.
- Браво, поздравления за книгата - промърморих - Интересно четиво, добър избор.
Очаквах злобни коментари и епитети или преместване на друга седалка.
- Да може би, моя позната ми я препоръча.
- С ваше позволение - засмях се - Припомних си едни стар виц '' Жена къде си, идвай , хайде бързо , че ще ни дават по телевизора. Водещият на предаването съобщил '' Едва 23 % от анкетираните, през последното тримесечие са прочели едва една книга ''
Тя прихна да се смее.
- О, аз не попадам в тази категория, всяка седмица взимам по две-три книги от Руския културен център, библиотеката там по-точно, има книги на български език. За една седмица ми стигат, връщам ги и нови 2-3 книги взимам.
- Вероятно имате доста свободно време.
- Да, грижа се за възрастна жена, и по някога й чета на глас, докато задреме - поясни тя
- Ами не правите ли разходки из двора, по-бързо ще се измори и ще задреме - засмях се
- О не, живеем в Пирго Холарго на 10 етаж, и от високо й показвам Атина.
- Така ли, аз често минавам от там, знам го високия блок, вероятно гледката е чудесна. Аз живея в кварталчето около малкия водоскок, кръговото...
Тя ме изгледа любопитно.
- Поне сте близо до земята, както Атина е земетръсна зона, все се кръстя да не стане нещо, че не могат ни намери из бетоните и железата. Аз съм Ваня, Иванка - усмихна се тя
- Аз Петър, Петро де. Ако разполагате с време, можем да пийнем фрапе в '' Кокино'', на път ни е, имам и повод да почерпя, шефът се отпусна и даде някое евро бурбуар, подарък де, вместо да ни купува ризи...
Като първа среща мина добре, смеехме се над разни измислени смешки, разменихме мобилните си номера. И вече неделен ден се чакахме по надолу от Пирго Холарго, пеша слизахме до метростанцията, носех като джентълмен торбичката с книги, със свободната ръка я хващах за ръка или подръка. Свикнах с нея. Обаждаше се сутрин да ми пожелае приятен ден, привечер за лека нощ, неделя отново заедно из Атина. Не малко, ами много ученическа любов. Отчетох го като постижение, това че сме се целували по бузките. Беше ни весело и забавно като на хлапета.
- Ваня, бих те поканим в къщи, но...
- Но, какво...
- Ами разхвърлено е,... нее страх ме е, че ще откажеш и разсърдиш, и сме до тук.
Тя ме погледна сериозно, поклати неопределено глава и ме щипна по бузката.
Обади се в събота вечер.
- Пешо, ще можеш ли утре да дойдеш пред блока в 8 и 30, да ти дам книгите да ги върнеш и да вземеш нови. Нещо бабата ми не е добре и не мога да излизам
Сутринта взех книгите, очаквах поне открадната целувка, но само
- По твой избор заглавията, в понеделник преди работа ще ти се обадя да ми ги донесеш. Извинявай
Смених книгите, платих таксата за новите, завъртях се из Омония. Добре, че купих за себе си плътна чанта, иначе щяха да ме гледат като извънземен с книги в прозрачна чанта, или да ми прикачат някакъв епитет'' тоя щом чете книги не е читав '', и обратно в къщи.
Занесох книгите в понеделник, обичайното благодаря и потъна във входа на блока.
Почиствах вече около магазина, когато съзрях добре сложена жена, подтичваща пъргаво след огромна овчарка на повод. Браво, породисти.
Е. кого да гледам първо , кучето или жената.. Дългокрака, в черен спортен клин, бели маратонки, електрикова блуза и пъргаво припкаше след кучето. Коя ли е тази нова звезда из квартала.
Ваня поразреди обажданията си под предлог много работа, пускаше по някой СМС.
Вечер виждах в далечината загадъчната мацка да подтичва след кучето.
В неделя пак съм за смяна на книги.Библиотекарката на руско-български взе да ми обяснява нещо, посочва книгите, после картона на Ваня.
- Госпожо, знам добре руски, кажете ми го на руски
Тя се усмихна приветливо
- Ох добре, знаете ли госпожа Ваня има да връща една книга от близо 8 недели, бихте ли й предали да върне книгата или да заплати стойността й.
- Да, ще й предам, не се притеснявайте, ето две евро за тези четери книги...
А в понеделник Ваня направо ми вдигна скандал
- Дотрябвали са ми скапаните им книги, ти даже миналия път си ми домъкнал книга която съм изчела... Кажи й, че я търся,но... абе, я да си гледа работата.
Добре, книгата майната й, ще излъжа нещо, но тази баба няма ли да оздравее най -после.
Тъкмо вечерта свалям бризентовите си ръкавици и да се обърна.
- Внимавайте - изкряска женски глас - Лиза, не Лиза,... стой Лиза
Обърнах се, на две крачка от мен немската овчарка, голяма,понавела глава, приклекнала готова за нападение.
Не мърдай, не прави резки движения, не я предизвиквай, шепнеше вътрешния ми глас.
Кучето пристъпи към мен, помириса въздуха, заобиколи ме, изглежда пак подуши. Застана отново пред мен, изплези език, пристъпи, подуши ме отново, близна ръката ми, подуши ме отпред, близна другата ми ръка и застана на задните си крака. Сега забелязах, че закопчалката се е откачила.
Мацката с клина запъхтяна дотърча
- Изплашихте ли се кирие - едва си поемаше дъх - Тя Лиза, не е злобно куче,... изплашихте ли се.
Събрах кураж
- Ох, кой не би се изплашил от такова голямо куче и красивата му стопанка
- Преди месец и нещо синът и снахата на кирия Хрисула го докараха от Германия, чистокръвна немска овчарка, от развъдник е, има паспорт, потекло, ваксинации... Изплашихте ли се, кирие - не спираше тя на гръцки език с някакъв акцент
- Вие не сте гъркиня, нали, говорите с акцент, немкиня ли сте
- Нее, рускиня, Нина, от Москва - започна тя на руски език
- А аз съм Пьотр от България, говоря и руски - засмях се
Немската овчарка все така кротичко бе приклекнала на задните си крака и безмълвно ни наблюдаваше
следва...
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados