В неделя отидохме заедно с Нина да върна мои три книги и попълня молба и формалности.

Направих се на завеян из рафтовете с книги докато двете рускини си шушукаха нещо.

И отново разходка из познатите Монастираки, драпане из каманаците на Акропола, в кафе барче ''Мера ке нихта'', весело и безгрижно. И тук отбелязах напредък, защото се държахме за ръце, пръстите ни подсказваха нещо, но ние не спирахме да говорим за живота като цяло, и за разлика от другите бяхме доволни от него и не се оплаквахме.

               Вечерта в понеделник, заповядаха спешна  задача за  доставяне на стока в таверна близо до Пирго Холарго. Бях готов с доставката, подписаха документите, но нещо ме накара като че ли да паркирам микробуса към входа на блока. Смеех се над причудливото си хрумване, какво, не се ли разделихме с Ваня, е чак разделяне не, защото не сме били чак толкова заедно, пък и тя все се държеше някак особено, не искрено бих казал.

Появи се  от тъмното мъжка фигура, нищо особено, по-скоро дребнаво изглеждаща, огледа се като крадец. Входната врата се отвори, и... Ваня, без да се оглежда тръгна към мъжкия силует в тъмното.Увисна на врата му  за минута-две. О, тя се е срещала и с друг мъж, но мен ме е имала като резервен играч, ако оня нещо я закъса, без да губи време да има под ръка мъж. Размениха жестове и реплики, и се шмугнаха в тъмнината на живия плет. Затаих дъх. Наблудавах ги от има-няма двадесетина метра. Изкочиха от храстите след малко, оня се оправяше нещо отпред, Ваня прибърсваше устни, косъмче ли е намерила.

Гнусливо избърсах устата си,добре, че не сме се целували с нея, един вид щях да целувам сиренясалия му..., тя за това ли винаги казваше '' Ще имаме време за нас, потърпи, ще се обичаме после ''. Стана ми кофти.

Тя понечи да го целуне, оня се извърна и нещо взе да ръкомаха, тя му се усмихна преданно, помаха му с ръка и потъна във входа на Пиргото, а оня се прегърби и закрачи нанякъде.

              Почивният следобед. Колко ли е почивен, защото трябва да пусна пералната с работните дрехи, прахосмукачка, да сготвя поне за два дни, да видя гумите на оная моторетка, да полея цветята

Едновременно позвъни мобилният ми и пътната врата се отвори. Кучето Лиза с радостен лай тичаше из двора, и всичко това за няколко секунди. Нина със сияйна усмивка, държейки  все още мобилния си в ръка, Лиза ме откри с радостен лай. Нина се доближи до мен, придърпа ме властно, и докато се усетя плътните й устни се впиха в моите. Гърдите й напираха да влязат в разкопчаната ми риза.

Тя ме погледна и отново ме зацелува и притисна в мен.

- Петя, както искаш го изтълкувай,... но аз се реших, преборих се със себе си, искам да съм твоя..

Не чаках повторна покана, прегърнах я, галех лицето, косата й. Почувствах с устните си как укорено бие сърцето й. Направих широк жест за покана в къщи, грабнах я в ръцете си и понесох.

Лиза ни изпрати с любопитни очи. Завъртя се и легна пред вратата, с глава сложена между предните лапи,  а ако можете влезте вътре да ги безпокоите, сякаш казваше тя. 

Излязохме с доволни зачервени лица. Лиза ни видя, завъртя опашка и с бау-бау ни приветства ''Добре сте вие, доволни и щастливи '' бе изписано на муцунката й. Заъртя се около нас, подуши,  миризмата ни вече беше смесена. Въртеше се около нас, подскачаше, побутваше ни с муцунка.

Погалихме я. Не може толкова бързо  миличка, сега откраднахме едва два часа, после ще откраднем три часа, ти ще ни пазиш, нали.

Беше ни приятно когато се чувахме по мобилните, слушахме с интерес някоя случка из деня, смеехме се и приятни сънища.

Не исках да я откъсвам от  библиотекарката Женя, все пак преди мен  е била тя.

- Нина, предлагам да ходиш сама при Женя, а аз да идвам към 11 часа с фрапе, ще пийнем тримата, после тя ще си гледа работата, а ние на разходка или...

- Искам '' или'' - смееше се тя - А другото го приемам безрезервно.

След скитането  из Монастираки, кафененца, бързахме да се приберем у нас, да свалим градските си одежди и пременим в домашни удобни дрехи.

- Ах, каква си ми беличка - смеех се и с език опипвах бялото й пъпче - Слънцето ще се почуди като те види така бяла и  до две си почервеняла и изгоряла с мехури. Нямаш слънчева алергия нали.

- Не нямам, но къде да почернея, знаеш сама жена да се грабне на плаж не е за предпочитане, а и на  кирия Хрисула едва ли й се ходи на плаж в горещините  - тъжно спомена тя.

- Можем да направим така, до обяд ще си с Женя, прибираме се, обядваме, малко дрямка и към 16 часа тръгваме за плажа, нали имам Рено Туинго и мотор, не са само за работа, а и за развлечения, връщаме се в 20 часа, преобличаш се и в 21 часа си в къщи.

По-признателен поглед и целувка, до този момент не бях получавал.

Постепенно доби морски загар, е не без помоща на кремове, лосиони, но банския й вече осезателно се очертаваше, въртеше се голичка из спалнята, оглеждаше се на огледалото

- Петя, Петя... пасматри... - смееше се доволно

следва...