2 мин за четене
/откъс от роман/
Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го нивите, а и бебето е сукалче. Добри хора я прехвърляли от дом в дом. Оцеляла за мъката, както се казва. Баща ѝ набързо се оженил повторно. Мащехата довела две нейни деца, също сирачета, без баща. Още четири природиха. Сиромашия, глад, бой, слугуване – всичко е видяло нейното детство, ако изобщо е имала детство, но добрината, сърдечността, признателността са останали за цял живот. Тя беше благодарна и на мащехата си, и на всички хора, които са ѝ помогнали да оцелее. Носеше в душата си любов всеобхватна и всеопрощаваща.
Но младостта си е младост. Въпреки всички несгоди Белла стана хубава мома. Косите ѝ – дълги до коленете. Като ги сплетеше, с ръка не можеш да ги обхванеш. Очи – тинтяви. Вежди – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse