Майки - откъс от роман
Произведение от няколко части
-
571 1Проза
-
Проза
-
Проза
-
Проза
-
Проза
МАЙКИ
/откъс от роман/
Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го нивите, а и бебето е сукалче. Добри хора я прехвърляли от дом в дом. Оцеляла за мъката, както се казва. Баща ѝ набързо се оженил повторно. Мащехата довела две нейни деца, също сирачета, без баща. Още четири природиха. Сиромашия, глад, бой, слугуване – всичко е видяло нейното детство, ако изобщо е имала детство, но добрината, сърдечността, признателността са останали за цял живот. Тя беше благодарна и на мащехата си, и на всички хора, които са ѝ помогнали да оцелее. Носеше в душата си любов всеобхватна и всеопрощаваща.
Но младостта си е младост. Въпреки всички несгоди Белла стана хубава мома. Косите ѝ – дълги до коленете. Като ги сплетеше, с ръка не можеш да ги обхванеш. Очи – тинтяви. Вежди – гайтанлии. Устни – сочни, с дъх на ябълка. Хубава, но крайно бедна. Кой ли ерген ще вземе толкова бедна мома? На седенките пееше с глас на славей, а песните все тъжни. Една вечер, както си пеела, като вран кон връхлетял Тино с още двама другари и я грабнал като агне. Ни писъците ѝ чувал, ни молбите. Притиснал я до гърдите си и говорел, говорел:
– Трай, пиле! Трай, душо! За тебе сараи ще построя, агне мое, душо моя!
А как да не плаче тя, като знае, чувала е за него – аджамия бил, дето минел, селата пропищявали от него. Но в него ѝ бил късметът. Обичаше я истински, всеотдайно. По професия беше строител и рано напролет тръгваха на гурбет, а се прибираха чак по Димитровден.
Първата година я остави при родителите си, но разбра, че не може да живее без нея, от което и работата му не спореше, затова се реши и я поведе със себе си по градовете, с месеци и години. Гладуваха и студуваха, и неприятности имаха, но останаха сплотени. Накрая се спряха в този град, на другия край на България. Слепиха си малка къщица и в нея въведоха родената по пътищата дъщеря. Всичката си обич на нея даваха. Роди им се и момче, но то умря на две годинки и грижите за дъщеря им се удвоиха. Но душата на Белла се почерни. Оттогава все с тъмни рокли ходеше и за песен повече уста не отвори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
