Майтапчийка
Obra no adecuada para menores de 18 años
Възрастната жена плевеше градината си. До нея стоеше съседското момче. Детето имаше угрижен вид. Нещо нетипично за крехката му възраст. Накрая проговори:
- Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.
- Да, разбира се. Защо да ти се карам?! Няма лошо в това да задаваш въпроси. - усмихна се добродушно тя.
- Ами аз защо имам малка чуйка? Татко има голяма, а моята е малка. Всички ходихме на баня и аз видях.
Баба Марийка повдигна вежди изненадана от въпроса. Я го виж ти хлапака?! Още не може да казва "р", а вече го мъчат интимни въпроси. На устните й грейна дяволита усмивка:
- Ами ти си малък и затова имаш малка чуйка. Ще растеш и тя ще расте с теб. Накрая ще стане като на баща ти.
Детето въздъхна облекчено:
- И аз така си мислех.
Въпросите продължиха.
- Ами бабо Мийке, защо майка няма нищо? Аз и татко имаме чуйка, а тя няма.
Баба Марийка веднага отговори като по учебник.
- Защото вечер родителите ти не са затваряли вратата на спалнята. Котката е влязла и е изяла на майка ти чуйката.
Детето я изгледа доверчиво и кимна в знак на съгласие. Явно му звучеше логично. Доволно си отиде в къщи. По-късно се разрази буря. Но тя не беше в небето, а над главата на баба Марийка. Съседката й се караше за глупостите, които била наговорила на отрочето й.
- Забранявам ти повече да разговаряш с детето ми. - бяха последните й думи.
Баба Марийка я слушаше и се чудеше. Щом мислеше толкова за детето си, защо го бяха завели на семейна баня. Логично беше да събудят интереса му и да търси отговори.
Понеже беше майтапчийка си замълча. Само погали котката в краката си с думите:
- Я ти какви бели си правила вечер?! Сега на мен се карат!
Съседката изсъска и си тръгна вбесена.
/по действителен случай/
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много сладък разказ.
Само не разбрах защо баба Марийка налага ограничение на дължината на чуйката на малчугана. Какво пречи като порасне да има примерно два пъти по-дълга чуйка от баща си?! /Това беше само шегичка/ Поздравление, Катя и весела Коледа! -
Здравейте, приятели! Радвам се, че ви е допаднало разказчето, а и всички сме били деца, знаем как е и какви философски въпроси са ни измъчвали.
Историята е забавна, мен ме разсмя, но беше предизвикателство да я поднеса по-културно и образователно.
Благодаря ви. Весели празници на всички, много здраве и лично щастие през Новата година!🎄🎆🎁 -
децата са като попивателни, всички го знаем, те търсят истини и родителите са тези, които трябва да им ги дадат...
Нас от малки ни учат на лъжем и ние лъжем, през целия живот лъжем, най-вече себе си!
Весели празници, Катя! -
чуйка 😅 Поздравления, Кате, весели празници!
-
-
Децата са наблюдателни и непрекъснато задават въпроси за които не са достатъчно израснали.Родителите не трябва да забравят, че по-добре да търсят и намират подходящи отговори за питомците си вкъщи, отколкото децата да ги научават от улицата.Но децата са комуникативни и ако не на улицата, в училище и при сегашната масова информация:практически навлизат в информационните технологии и пространства с темпо,каквото е непознато за нашето поколение.
Няма кой знае каква трагедия, че детето е видяло родителите си "така както са родени",въпрос на култура е да обясняваме на децата това, което
сме били и ние. -
Любопитството е присъщо не само на децата, даже възрастните си задават подобни въпроси - малко майтапско. Хареса ми, Катя!
-
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Весела Коледа и на теб!