Майтапчийка
Obra no adecuada para menores de 18 años
Възрастната жена плевеше градината си. До нея стоеше съседското момче. Детето имаше угрижен вид. Нещо нетипично за крехката му възраст. Накрая проговори:
- Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.
- Да, разбира се. Защо да ти се карам?! Няма лошо в това да задаваш въпроси. - усмихна се добродушно тя.
- Ами аз защо имам малка чуйка? Татко има голяма, а моята е малка. Всички ходихме на баня и аз видях.
Баба Марийка повдигна вежди изненадана от въпроса. Я го виж ти хлапака?! Още не може да казва "р", а вече го мъчат интимни въпроси. На устните й грейна дяволита усмивка:
- Ами ти си малък и затова имаш малка чуйка. Ще растеш и тя ще расте с теб. Накрая ще стане като на баща ти.
Детето въздъхна облекчено:
- И аз така си мислех.
Въпросите продължиха.
- Ами бабо Мийке, защо майка няма нищо? Аз и татко имаме чуйка, а тя няма.
Баба Марийка веднага отговори като по учебник.
- Защото вечер родителите ти не са затваряли вратата на спалнята. Котката е влязла и е изяла на майка ти чуйката.
Детето я изгледа доверчиво и кимна в знак на съгласие. Явно му звучеше логично. Доволно си отиде в къщи. По-късно се разрази буря. Но тя не беше в небето, а над главата на баба Марийка. Съседката й се караше за глупостите, които била наговорила на отрочето й.
- Забранявам ти повече да разговаряш с детето ми. - бяха последните й думи.
Баба Марийка я слушаше и се чудеше. Щом мислеше толкова за детето си, защо го бяха завели на семейна баня. Логично беше да събудят интереса му и да търси отговори.
Понеже беше майтапчийка си замълча. Само погали котката в краката си с думите:
- Я ти какви бели си правила вечер?! Сега на мен се карат!
Съседката изсъска и си тръгна вбесена.
/по действителен случай/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
