Майтапчийка
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Възрастната жена плевеше градината си. До нея стоеше съседското момче. Детето имаше угрижен вид. Нещо нетипично за крехката му възраст. Накрая проговори:
- Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.
- Да, разбира се. Защо да ти се карам?! Няма лошо в това да задаваш въпроси. - усмихна се добродушно тя.
- Ами аз защо имам малка чуйка? Татко има голяма, а моята е малка. Всички ходихме на баня и аз видях.
Баба Марийка повдигна вежди изненадана от въпроса. Я го виж ти хлапака?! Още не може да казва "р", а вече го мъчат интимни въпроси. На устните й грейна дяволита усмивка:
- Ами ти си малък и затова имаш малка чуйка. Ще растеш и тя ще расте с теб. Накрая ще стане като на баща ти.
Детето въздъхна облекчено:
- И аз така си мислех.
Въпросите продължиха.
- Ами бабо Мийке, защо майка няма нищо? Аз и татко имаме чуйка, а тя няма.
Баба Марийка веднага отговори като по учебник.
- Защото вечер родителите ти не са затваряли вратата на спалнята. Котката е влязла и е изяла на майка ти чуйката.
Детето я изгледа доверчиво и кимна в знак на съгласие. Явно му звучеше логично. Доволно си отиде в къщи. По-късно се разрази буря. Но тя не беше в небето, а над главата на баба Марийка. Съседката й се караше за глупостите, които била наговорила на отрочето й.
- Забранявам ти повече да разговаряш с детето ми. - бяха последните й думи.
Баба Марийка я слушаше и се чудеше. Щом мислеше толкова за детето си, защо го бяха завели на семейна баня. Логично беше да събудят интереса му и да търси отговори.
Понеже беше майтапчийка си замълча. Само погали котката в краката си с думите:
- Я ти какви бели си правила вечер?! Сега на мен се карат!
Съседката изсъска и си тръгна вбесена.
/по действителен случай/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Иванова Все права защищены
