Майтапчийка
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Възрастната жена плевеше градината си. До нея стоеше съседското момче. Детето имаше угрижен вид. Нещо нетипично за крехката му възраст. Накрая проговори:
- Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.
- Да, разбира се. Защо да ти се карам?! Няма лошо в това да задаваш въпроси. - усмихна се добродушно тя.
- Ами аз защо имам малка чуйка? Татко има голяма, а моята е малка. Всички ходихме на баня и аз видях.
Баба Марийка повдигна вежди изненадана от въпроса. Я го виж ти хлапака?! Още не може да казва "р", а вече го мъчат интимни въпроси. На устните й грейна дяволита усмивка:
- Ами ти си малък и затова имаш малка чуйка. Ще растеш и тя ще расте с теб. Накрая ще стане като на баща ти.
Детето въздъхна облекчено:
- И аз така си мислех.
Въпросите продължиха.
- Ами бабо Мийке, защо майка няма нищо? Аз и татко имаме чуйка, а тя няма.
Баба Марийка веднага отговори като по учебник.
- Защото вечер родителите ти не са затваряли вратата на спалнята. Котката е влязла и е изяла на майка ти чуйката.
Детето я изгледа доверчиво и кимна в знак на съгласие. Явно му звучеше логично. Доволно си отиде в къщи. По-късно се разрази буря. Но тя не беше в небето, а над главата на баба Марийка. Съседката й се караше за глупостите, които била наговорила на отрочето й.
- Забранявам ти повече да разговаряш с детето ми. - бяха последните й думи.
Баба Марийка я слушаше и се чудеше. Щом мислеше толкова за детето си, защо го бяха завели на семейна баня. Логично беше да събудят интереса му и да търси отговори.
Понеже беше майтапчийка си замълча. Само погали котката в краката си с думите:
- Я ти какви бели си правила вечер?! Сега на мен се карат!
Съседката изсъска и си тръгна вбесена.
/по действителен случай/
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много сладък разказ.
Само не разбрах защо баба Марийка налага ограничение на дължината на чуйката на малчугана. Какво пречи като порасне да има примерно два пъти по-дълга чуйка от баща си?! /Това беше само шегичка/ Поздравление, Катя и весела Коледа! -
Здравейте, приятели! Радвам се, че ви е допаднало разказчето, а и всички сме били деца, знаем как е и какви философски въпроси са ни измъчвали.
Историята е забавна, мен ме разсмя, но беше предизвикателство да я поднеса по-културно и образователно.
Благодаря ви. Весели празници на всички, много здраве и лично щастие през Новата година!🎄🎆🎁 -
децата са като попивателни, всички го знаем, те търсят истини и родителите са тези, които трябва да им ги дадат...
Нас от малки ни учат на лъжем и ние лъжем, през целия живот лъжем, най-вече себе си!
Весели празници, Катя! -
чуйка 😅 Поздравления, Кате, весели празници!
-
-
Децата са наблюдателни и непрекъснато задават въпроси за които не са достатъчно израснали.Родителите не трябва да забравят, че по-добре да търсят и намират подходящи отговори за питомците си вкъщи, отколкото децата да ги научават от улицата.Но децата са комуникативни и ако не на улицата, в училище и при сегашната масова информация:практически навлизат в информационните технологии и пространства с темпо,каквото е непознато за нашето поколение.
Няма кой знае каква трагедия, че детето е видяло родителите си "така както са родени",въпрос на култура е да обясняваме на децата това, което
сме били и ние. -
Любопитството е присъщо не само на децата, даже възрастните си задават подобни въпроси - малко майтапско. Хареса ми, Катя!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Весела Коледа и на теб!