- Остани с мен! – прошепна врабчето. – Остани с мен завинаги!
- Не мога! – Отвърна тъжно лястовичката! – Искам да бъда до теб, но зимата ще ме убие.
- Аз ще се грижа за теб! Ще ти направя гнездо и няма да се налага да излизаш от него, докато зимата не свърши. Ще те топля, когато ти е студено, ще те приспивам, когато не можеш да спиш и ще бъда винаги до теб, когато имаш нужда от мен.
И лястовичката се подчини на сърцето си, послуша го и остана до врабчето. Тя му вярваше безрезервно и никога не се беше съмнявала в него. Тръгна срещу собствената си природа заради любовта, която преливаше в лястовичата душа.
И зимата дойде – студена и мудна. Врабчето направи чудно гнездо и всеки ден носеше на лястовичката трохи, топлеше я с крилцата си и ù пееше, за да заспива, но зимата ставаше все по-студена, а храната намаляваше. Топлината на влюбеното врабче не ù помагаше да се стопли и лястовичката малко по малко умираше в обятията на любовта си.
Един ден, когато врабчето се върна в гнездото и докосна ...