Малка притча за любовта
- Остани с мен! – прошепна врабчето. – Остани с мен завинаги!
- Не мога! – Отвърна тъжно лястовичката! – Искам да бъда до теб, но зимата ще ме убие.
- Аз ще се грижа за теб! Ще ти направя гнездо и няма да се налага да излизаш от него, докато зимата не свърши. Ще те топля, когато ти е студено, ще те приспивам, когато не можеш да спиш и ще бъда винаги до теб, когато имаш нужда от мен.
И лястовичката се подчини на сърцето си, послуша го и остана до врабчето. Тя му вярваше безрезервно и никога не се беше съмнявала в него. Тръгна срещу собствената си природа заради любовта, която преливаше в лястовичата душа.
И зимата дойде – студена и мудна. Врабчето направи чудно гнездо и всеки ден носеше на лястовичката трохи, топлеше я с крилцата си и ù пееше, за да заспива, но зимата ставаше все по-студена, а храната намаляваше. Топлината на влюбеното врабче не ù помагаше да се стопли и лястовичката малко по малко умираше в обятията на любовта си.
Един ден, когато врабчето се върна в гнездото и докосна лястовичката, усети как студеното ù тяло не помръдваше. То покри с крилца главата си и прокле мига, в който отне свободата ù. Осъзна, че природата е най-великата сила, срещу която не можем да вървим.
Не отнемайте свободата на тези, които обичате. Най-важното в любовта е пространството, в което можем да докажем кои сме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
Mila
