4 ago 2025, 7:57

Мамо

  Prosa
234 0 0

Майко, обич, дар от съдбата,

сърце ти носиш, по-широко от злата.

Светлина си, що мрака разсейва,

топлина, що душата огрейва.

 

Ти си корен, дом и закрила,

всеки миг с тебе носи ни сила.

В твойта усмивка се крие вселена,

в твойта прегръдка – обич свещена.

 

Сълза проронена ти ще избършеш,

болката тиха в смях ще превърнеш.

В прегръдка твоя свети уют,

за теб е свят всяка обич и труд.

 

Безкрайна е твойта душа необятна,

като земята – плодна и благодатна.

Майко, в стих те обличам сега,

ти си начало

и край на света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петромира Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...