4.08.2025 г., 7:57

Мамо

233 0 0

Майко, обич, дар от съдбата,

сърце ти носиш, по-широко от злата.

Светлина си, що мрака разсейва,

топлина, що душата огрейва.

 

Ти си корен, дом и закрила,

всеки миг с тебе носи ни сила.

В твойта усмивка се крие вселена,

в твойта прегръдка – обич свещена.

 

Сълза проронена ти ще избършеш,

болката тиха в смях ще превърнеш.

В прегръдка твоя свети уют,

за теб е свят всяка обич и труд.

 

Безкрайна е твойта душа необятна,

като земята – плодна и благодатна.

Майко, в стих те обличам сега,

ти си начало

и край на света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петромира Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...