Мамо

Майко, обич, дар от съдбата,

сърце ти носиш, по-широко от злата.

Светлина си, що мрака разсейва,

топлина, що душата огрейва.

Ти си корен, дом и закрила,

всеки миг с тебе носи ни сила.

В твойта усмивка се крие вселена,

в твойта прегръдка – обич свещена.

Сълза проронена ти ще избършеш,

болката тиха в смях ще превърнеш.

В прегръдка твоя свети уют,

за теб е свят всяка обич и труд.

Безкрайна е твойта душа необятна,

като земята – плодна и благодатна.

Майко, в стих те обличам сега,

ти си начало

и край на света.