4 авг. 2025 г., 07:57

Мамо

235 0 0

Майко, обич, дар от съдбата,

сърце ти носиш, по-широко от злата.

Светлина си, що мрака разсейва,

топлина, що душата огрейва.

 

Ти си корен, дом и закрила,

всеки миг с тебе носи ни сила.

В твойта усмивка се крие вселена,

в твойта прегръдка – обич свещена.

 

Сълза проронена ти ще избършеш,

болката тиха в смях ще превърнеш.

В прегръдка твоя свети уют,

за теб е свят всяка обич и труд.

 

Безкрайна е твойта душа необятна,

като земята – плодна и благодатна.

Майко, в стих те обличам сега,

ти си начало

и край на света.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петромира Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...