МЕМОАРИТЕ НА ЕДИН НЕРАЗБРАН ВЪЛК
от Вълкан Лошевич Гладников, пенсиониран "злодей"
Предговор (или Защо изобщо пиша това)
Пиша тия редове не за слава. Не и за съжаление. Пиша ги, защото в света на приказките репутацията ти се гради от един разказвач с брадичка и лула, който очевидно е имал зъб на косматите.
Никой не пита: „Абе, каква ли е версията на другата страна?“
Е, тази тук е моята.
ГЛАВА I: Червената Шапчица и случаят с баба ѝ
Слушайте, не съм аз виновен, че вратата на бабата беше отключена. И какво прави възрастна дама, живееща сама в къща на края на гората, без алармена система и със сладкиш на перваза? Това е все едно да оставиш бездомник сам в пекарна и да очакваш да не влезе.
Истината е проста: бях гладен. Но не "изяждам-баби" гладен. Просто гладен. Влизам, питам я как е, тя вика:
- Ууу, пак ли си ти, Вълкане? Да не търсиш работа?
- Не, - казвам. - просто да си поговорим.
- Е, тогава влез и легни, докато си приготвя чай! ...