Мемоарите на един неразбран вълк

МЕМОАРИТЕ НА ЕДИН НЕРАЗБРАН ВЪЛК 

от Вълкан Лошевич Гладников, пенсиониран "злодей"

Предговор (или Защо изобщо пиша това)

  Пиша тия редове не за слава. Не и за съжаление. Пиша ги, защото в света на приказките репутацията ти се гради от един разказвач с брадичка и лула, който очевидно е имал зъб на косматите.

  Никой не пита: „Абе, каква ли е версията на другата страна?“

  Е, тази тук е моята.

ГЛАВА I: Червената Шапчица и случаят с баба ѝ

  Слушайте, не съм аз виновен, че вратата на бабата беше отключена. И какво прави възрастна дама, живееща сама в къща на края на гората, без алармена система и със сладкиш на перваза? Това е все едно да оставиш бездомник сам в пекарна и да очакваш да не влезе.

  Истината е проста: бях гладен. Но не "изяждам-баби" гладен. Просто гладен. Влизам, питам я как е, тя вика:

  - Ууу, пак ли си ти, Вълкане? Да не търсиш работа?

  - Не, - казвам. - просто да си поговорим.

  - Е, тогава влез и легни, докато си приготвя чай!

  Да, легнах. Дядо ми винаги е казвал: „Вълк, който не уважава възрастните, накрая го шият със сезал.“

  После влиза внучката - червена шапка, големи очи, телефон в ръка. Гледа ме, вика:

  - Къде е баба!?

  - В кухнята. - отговарям.

  - А защо си в леглото ѝ!?

  - Тя каза…

  Ама тя вече стриймва лайв под заглавие „Баба ми в опасност! Вълк на свобода!“

  Пет минути по-късно ме извеждат с белезници. После цяла година доброволен труд — боядисвах къщички на горски птици. Не че някой го съобщи.

ГЛАВА II: Трите прасенца и строителният инцидент

  Честно, архитектурата в нашите приказки е под всякаква критика.

  Прасенце №1 строи от слама. Окей, може би е хипи, еко-подход, живее на принципа „топло, меко“. Ама кой строи от слама в район с потенциално ураганни ветрове.

   Прасенце №2 - клони. Може би фен на минимализма. Обаче…дракони, туй онуй.

   Прасенце №3 — тухли - аристократично, инженерно.

  Аз? Бях просто новият инспектор по строителна безопасност. Поне така ми каза един лисугер, който ми даде папка с печат „Служба за контрол на приказни имоти“. Гледам и проверявам.

  Казах им:

  - Пичове, първите две къщи са буквално опасни при порив на вятър. 

  Кихам два пъти - и двете отлитат. Алергия към тиролски акцент, к’во да се прави.

  А тия тримцата викат:

  - Аууу! Злодей!

  Снимат ме. Разправят на всички, че „вълкът ни разруши домовете“. После написаха детска книжка „Да оцелееш срещу хищник“. Преведена на 32 езика. 

  Ами аз? Аз минах курс "Контролиране на белодробното налягане чрез медитация".

ГЛАВА III: Седемте козлета и травмата с точилката

  Никога няма да забравя този ден.

  Реших да се социализирам. Да покажа, че съм мил, културен и способен да общувам с деца. Облякох се прилично, носех домашен кекс (тиквен, с овесени ядки, без захар) и отидох до къщата на мама Коза. Тя беше на пазар, което не знаех, иначе щях да ѝ пиша писмо.

  Чукам.

  - Мамо? — вика някой отвътре.

  - Не, аз съм съседът, Вълкан. Донесох сладкиш.

  - Върви си! Ти си... вълк!

  Братче, такава дискриминация не бях срещал досега. Опитах да се обясня, да им говоря. Те започнаха да хвърлят сини чорапи по мен през прозореца. Защо сини? Кой ги знае? 

  Викам си: „Я дай да си сменя гласа“. Пробвам с фалцет, клепам лапите с брашно, както в ръководството „Как да бъдеш приет от тревожни кози“.

  Влизам - и БУМ! - точилка по главата. Шкафовете хвърчат, едното козле ме удря с тиган.

  Аз викам:

  - Хора, спрете! Има кекс!

  Крайният резултат? Разпорен корем, козлетата спасени, майсторът шивач с грамота за "геройство", а аз — две седмици в гипс и статия в "Горски ПИК": "Вълкът се опита да излъже седем невинни деца. Провал!"

  Но знаете ли кое беше утешителното? Едното от козлетата ми беше оставило бележка в джоба с надпис: „Извинявай за точилката! Кексът беше вкусен.“

  И сега, ето ме тук - бара "Реабилитирани злодеи". До мен седи вещицата от "Хензел и Гретел", която твърди, че просто е предлагала безплатен сладкарски курс. До нея е Капитан Хук, който се оплаква, че Питър Пан е вечен инфантил с поведенчески проблеми, и че „никой не мисли за психичното здраве на пиратите!“.

  Отваря се вратата - влиза Злата кралица с Огледалото под мишница, без грим. Сяда до нас и въздъхва:

  - Пак са пуснали клип как мразя хубавите. А аз просто съм перфекционист!

  Барманът ни сипва още билков чай. Великанът от "Джак и бобеното стъбло", сега пенсионер и сърдечноболен, тъкмо обявява:

  - Утре правим групова терапия по темата "Как да не избухнеш, когато Пинокио лъже за теб по телевизията".

  Аз въздъхвам.

  Да, животът на злодея не е лесен. Не те разбират. Не те слушат. Но поне тук, в бара, сме си свои.