Минзухарът и пътника

Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?

• Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
• Тук долу, погледни надолу и ме виж.
• А ти си?
• Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна.
• Но какво е станало, защо толкова бързаш?
• Есента, есента... Тук ли е още? Закъснях ли?
• Почакай... Започни отначало и обясни по-добре, моля те.
• Добре, добре. Ами виж сега, аз съм красивия минзухар и очаквам есента, за да покажа на хората хубостта си и да им докажа, че и есента може да бъде красива.
• Така ли? Излизаш точно на време. Есента е в разгара си и ти можеш спокойно да цъфтиш на воля.
• Това е хубаво, но може ли да те помоля за...
• За какво? Кажи де, кажи...
• Да ми направиш няколко снимки и да ме покажеш пред хората. Просто така, да се изфукам и аз с красотата си.
• Разбира се! На драго сърце ще заснема тази твоя хубост.
• Хайде, време е вече да си вървя.
• Чао, млади пътнико!
• Сбогом, красиви ми минзухаре! До следващата есен, когато пак ще дойде твоето време и ще се появиш на есенната сцена в пълния си блясък.

Минзухарите продължиха да си цъфтят до късно през есента. Аз се прибрах и бързо свалих снимките от апарата, за да ги кача и покажа на хората, че и той минзухарът да се изфука! И не напразно, има с какво... Красив е!