26.11.2020 г., 22:24 ч.

Минзухарът и пътника 

  Проза » Разкази
247 0 1
1 мин за четене

Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?

  • Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
  • Тук долу, погледни надолу и ме виж.
  • А ти си?
  • Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна.
  • Но какво е станало, защо толкова бързаш?
  • Есента, есента... Тук ли е още? Закъснях ли?
  • Почакай... Започни отначало и обясни по-добре, моля те.
  • Добре, добре. Ами виж сега, аз съм красивия минзухар и очаквам есента, за да покажа на хората хубостта си и да им докажа, че и есента може да бъде красива.
  • Така ли? Излизаш точно на време. Есента е в разгара си и ти можеш спокойно да цъфтиш на воля.
  • Това е хубаво, но може ли да те помоля за...
  • За какво? Кажи де, кажи...
  • Да ми направиш няколко снимки и да ме покажеш пред хората. Просто така, да се изфукам и аз с красотата си.
  • Разбира се! На драго сърце ще заснема тази твоя хубост.
  • Хайде, време е вече да си вървя.
  • Чао, млади пътнико!
  • Сбогом, красиви ми минзухаре! До следващата есен, когато пак ще дойде твоето време и ще се появиш на есенната сцена в пълния си блясък.

Минзухарите продължиха да си цъфтят до късно през есента. Аз се прибрах и бързо свалих снимките от апарата, за да ги кача и покажа на хората, че и той минзухарът да се изфука! И не напразно, има с какво... Красив е!

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, красив е... Навсякъде около нас е изпълнено с красота, само трябва да имаме очи за да я видим...
Предложения
: ??:??