1. Първата ми среща със смъртта се състоя в един "сън". Беше след смъртта на баба ми. Тя почина през 1984г. в Сливен, където съм израснал. Това, което ще разкажа се случи през 1988г. Сънувах, че се намирам в двора пред къщата в Сливен. На отсрещната страна има училище. Стоя на двора и виждам как от външната страна на оградата, откъм училището, към мен се доближава женска фигура. Нямаше жив човек наоколо. Само аз и тя. Бях на около метър и половина разстояние от оградата. Фигурата се доближаваше към мен. Бе прегърбена и с наведена надолу глава. Изведнъж нещо ми внуши, че това е покойната ми баба. Беше облечена в дрехи като нейните. Зарадвах се много, но невидима сила ме накара да остана нащрек и на място. Фигурата достигна до оградата. Едва тогава видях, че на главата си има огромно количество ролки. Като тези, с помощта на които жените си навиват косите, за да ги накъдрят. Но по-внимателното вглеждане ми откри, че това са намотки за електрически ток. Нещо като бобини. В този момент "баба" ми повдигна глава към мен и ме погледна. Вцепених се, защото изведнъж осъзнах, че не е тя, а едно ужасяващо същество, за очите на което дори не искам да си спомням. Бе най-ужасното преживяване до този момент в живота ми. Погледът на съществото ме парализира. То протегна ръце към мен и усетих как все едно се опитва чрез силово поле да ме повлече към оградата. Знаех, че успее ли, с мен е свършено. С огромно усилие на волята, бидейки парализиран в тялото, съумях да се противопоставя. Усещах невероятна слабост в сърдечната област, но волята ми бе неистово силна и спрях привличането. Съществото се убеди, че днес не може да ме похити и се отдалечи. На другия ден бях в шок от преживяното. И досега не съм го преодолял. Това бе първата ми среща със смъртта. За останалите три ще разкажа отделно. Все пак искам да добавя, че това не бе сън в обичайния смисъл на думата /затова и поставих кавичките/, а нещо като трето състояние, в което крайно рядко изпадаме.

2. Втората ми среща със смъртта се състоя в друг такъв "сън",  две години по-късно. Отново действието се разви в старата къща в Сливен. Тази къща има голяма изба, разположена точно под нея. До избата се слиза по стръмни стъпала. Самата изба е на около 2.5 метра под кота нула. И така, в този "сън", бях вече слязъл по стъпалата и застанал пред вратата на избата - на около 2 метра разстояние от нея. В "съня" това не бе обичайната врата, която познавах, а напомняше врата на модерен асансьор. Стоях неподвижно, когато двете крила на вратата на този асансьор се разтвориха точно по начина, по който се отварят вратите на асансьорите - плъзгащо се и раздалечаващо се встрани. Пред очите очите ми се разкри бездънно помещение. То бе изпълнено с жабешко-зелена на цвят светлина. Тя будеше тревожно усещане у мен. Стоях учуден, защото осъзнавах, че това не е познатата ми изба. Някакво подмамващо любопитство ме подтикваше да прекрача прага, но същевременно нещо друго, по-силно от това любопитство, ме въздържаше да сторя това. Овладях се и получих ясното усещане, че зад едно от двете неотворени докрай крила на асансьора има същество, което сякаш ме дебне и очаква да вляза. И точно, когато бях убеден, че това е точно така и за нищо на света не искам да прекрача този праг, това същество се появи по много странен начин. Пързаляше се по релсата, по която се бе движила вратата отляво. Изникна точно иззад нея и се задвижи към центъра на този релса, стоейки през цялото време с лице към мен. Сякаш бе монтирано върху тази релса и можеше, движейки се по нея, да стои анфас срещу мен, от краката и до главата. Точно в центъра на релсата то спря и остана неподвижно. Главата му бе свеведена надолу и все още не виждах лицето му, но фигурата, висока около метър и петдесет, безусловно принадлежеше на жена. Тази жена повдигна главата си и ме погледна. Бе със сламено-жълта и рехава, късо подстригана коса. Но очите й не мога да забравя никога. Те бяха очите на съществото от първия ми "сън". Гледаха безстрастно, но по особен начин - ужасяващо. На фона на зловещата жабешко-зелена светлина придобиваха неземен отенък. Мога да се закълна във всичко най-свято за мен, че подобни очи никога не бях срещал през своя живот. Жената ме гледаше втренчено и внезапно протегна ръце към мен. Усетих сякаш силен магнит ме притегля. Получих отчетливо усещане за слабост в сърдечната област. Понякога така ни тегли водата в морето, когато вълните разбили се в брега се отдръпват назад. Така ни тегли навътре и мъртвото вълнение. Употребих цялото усилие на волята си, за да се противопоставя. Краката ми почти поддадоха, но макар и замаян от силовата агресия на съществото, успях да устоя. То концентрирано ме искаше, а аз максимално концентрирано отстоявах позицията си на скъпоценните и спасителни  2 метра разстояние от него. Не го гледах в очите, защото знаех, че не трябва да правя това в никакъв случай. Този двубой между нас продължи около, може би, две минути. Жената сякаш се убеди, че разстоянието между нас не й позволява да ме изтегли при себе си. Внезапно тя се плъзна встрани по релсата и се скри обратно зад вратата, точно откъдето се бе появила. Останах вцепенен. Бях изтръпнал целия и се чувствах напълно скован. Все едно никога не съм имал способността да се движа. Жабешки-зелената светлина ме пронизваше сякаш през сърцето. За мое щастие вратите на асансьора се плъзнаха обратно и се затвориха. Видях отново познатите врати на нашата изба. Вцепенението на тялото ми изчезна. Обърнах се и на бегом изкачих стъпалата, стъпвайки на спасителната кота нула.

3. Третата ми среща със смъртта се състоя отново след около две години - в трети "сън". Този път бях застанал на балкона на едно пусто кино. Разпознах ясно кино "Влайкова" в София. То се намира близо до моя дом и многократно съм посещавал прожекции в него. В "съня" аз бях възседнал перваза на балкона. Единият ми крак - левият, висеше над партера, а десният бе стъпил здраво на пода на балкона. Стоях учуден от позицията, която бях заел и се питах, защо стоя така. Там, на партера, имаше една масивна колона от черен гранит, стигаща от пода до тавана. Внезапно усетих чувство на страх, който необяснимо нарастваше. И тогава се появи съществото. То се движеше на партера и наближаваше колоната. Разпознах веднага жената от "съня" с избата в Сливен. Беше тя -  същият ръст и същата сламено-жълта, рехава, късо подстригана коса. За щастие все още не бе ме видяла. Но в мен се надигна вълна от ужас и желание незабавно да се махна от това зловещо място. Бяхме само аз и тя в киното. Жената се скри зад колоната и тревогата ми нарасна двойно. Не я виждах, а тя може би вече ме наблюдаваше иззад колоната. Трябваше незабавно да се скрия. Първата ми мисъл бе да скоча на партера и да избягам от киното през вратата. Но съобразих, че жената може да ме догони, или да ме чака пред тази врата. След това ми хрумна да изтегля левия си крак на балкона и стремглаво да се спусна по стълбището му към изхода, за да избягам. Но тутакси съобразих, че жената може да ме пресрещне по балконското стълбище и тогава с мен щеше да е свършено. Бях в истински шок и безизходица, как да постъпя, за да се спася от ужасяващото същество. И тогава се случи най-неочакваното. Стените на киното взеха да се отдръпват и то се изпълни с гъста мъгла. Вече нямаше стени, а аз летях в някакво огромно и неизвестно пространство запълнено само с мъгла. Носех се като лист, запокитен от силен вятър. Но същевременно изпитах чувство на облекчение, че страшното същество не може да ме похити и че тази странна и гъста мъгла е спасително убежище за мен. Ала точно тогава се появиха страховити светкавици и започнах да чувам могъщи гръмове. Отново изпитах чувство на ужас. Бях беззащитен сред този апокалипсис. И в този миг чух мощен глас, който ясно изговори: "Сега се намираш в Залата на бъдещето. Сега ще узнаеш бъдещето си." Бях сигурен, че точно това ще се случи и че ще видя цялото си бъдеще. Но не исках да го узная.  Никога не съм желаел това. Затова изкрещях с всички сили: "Не! Не искам да узная бъдещето си. Не искам!!!". Така и се събудих от този зловещ "сън". И този път се разминах на косъм със смъртта.

4. Но около четири години след третата ми среща със смъртта, сънувах четвърти "сън". Бях застанал в някакъв огромен и сякаш безкраен прав тунел. През него течеше река с абсолютно непрозрачна и черна на цвят вода. От двете страни на реката имаше насипи с убито оранжев на цвят глинен пясък. И аз бях точно върху единия от тези насипи, а реката течеше на около 5 метра под мен. В тунела имаше мъждива светлина. Бе глухо и странно място. Стоях неподвижен и учуден, как съм се озовал там, когато чух шум, напомнящ грохот. Нещо, сякаш влак, се движеше и идваше към мен. Помня само, че бях страшно спокоен. Не изпитах никаква уплаха.  Нищо в мен не трепваше. И тогава, през мъждеещата светлина, различих силуета на гигант. Той се движеше право срещу мен, ходейки по реката. Бе нагазил в нея с огромни тъмни ботуши. Шумът идваше от ходенето му. Наближи ме и тогава видях, че е с връхна дреха от особена материя, наподобяваща кожено облекло на трапер. Бе с нещо приличащо на каубойска шапка на главата, от същата жълтеникаво-кафява кожена материя, като дрехата, която носеше. Гигантът, ходеше равномерно и в един миг изникна почти пред мен. Видях очите му, които няма никога да забравя - огромни, воднисти, безстрастни, синкаво-зелени. Нечовешки очи. Изпитах усещането, че го познавам отнякъде. И тогава в съзнанието ми проблесна мисълта. Това е лодкарят Харон, а реката, по която се движеше бе свещената река на мъртвите, наречена от древните гърци Стикс. Стоях така сепнат, защото бе без своята знаменита ладия, а ходеше пеша, газейки из водите на реката. Но си казах, че едва ли гърците са знаели толкова много за Харон. Повтарям - не усещах заплаха и агресия. Той гледаше невиждащо през мен. Но в момента, в който напълно се изравни с мен, усетих отново действието на магнита. Той ме влечеше мощно през насипа надолу към черната вода на Стикс. Вече имах опита от предишните си "сънища". Вложих цялото си усилие, за да се противопоставя на тази мощна притегателна сила, която искаше да ме завлече в черните води на реката на мъртвите. Насипът започна да се рони под мен и частици от глинения пясък се търкулнаха и цопнаха във водите на Стикс. Но като цяло този насип устоя. Харон ме подмина невиждащо и огромният му силует с бързи крачки се отдалечи от мен. Бях за четвърти път спасен по чудо.

5. За една друга моя среща със смъртта и то наяве, съм разказал в: https://otkrovenia.com/bg/proza/visokochestotni-videniya-4
 

Бел. на автора. Надявам се с тeзи текстове да предпазя някои човешки същества, които могат да се окажат в аналогична ситуация на подобни "сънища". Както е казал мъдро народът: "Предупреден - половин спасен!"