Мома си Змейот люби
Obra no adecuada para menores de 18 años
Мома си Змейот люби
Тръгнала мома Змейот да си дири. Колко е тя мома, толкоз змейове има, ма нейсе. Върви мома, върви, и думи тежи реди:
Ой те тебе, Горянино,
Горянино, йощ’, Землянино.
Що се в шубраците криеш,
та да плашиш гаргите виеш?
Я се в небето надигай,
па за мен спусни се и зимай,
щеш ли ме цела, щеш ли сал’ тело,
къде е за мъж загорело...
Мина се що се мина, нещо в шубрака зашумка и моминото сърце подскача от радост. „Змейот!” – вика си тя. Да, ама да-да – нищо и никакъв си вук. Зъби у устата нема, а лигата му се влачи чак до земи.
- У бре, вук дърти, да те Господ убие! Що си ми се облещил, гаче ли нещо ше сториш?
- Ше те ям, моме, ау-у!
- Ше ми ядеш гъзот, ше ми ядеш! Я се глей – зъби у устата немаш, а мойто месо бая е жилаво станало.
- Бе знам язе ка да те зафанем, не бой се.
- Да ми се манеш от главата! Язе си Змейот любим, на него ше съм му прилика.
- Ау-у, змейове е никогаш немало, а твойто тело се по-жилаво ше е ставало.
- Мани се, вук, обеси се, барем теглото ти да сфърши се. Язе си Змейот любим.
- Ми оди си при Змейот. Сал стига си съчки кършила, че ако си мечока събудила, ше видиш ти и змейове и змеици.
Върви мома, върви и думи тежки реди:
Ой те тебе, Горянино,
Горянино, йощ’, Землянино!
Защо ме на вуци оставаш,
че съм твоя забраваш...
Не щеш ли – те ти пред нея Змейот. Ляга тя на земята, па си отваря краката. Не видя мома у мрака, че вукот се на змей престорил и я чака. Те така, горката, падна у капанот с двата крака.
…………………………
Ей, моми, невести и жèни, не чекайте Змейот да ви земи, ми си опичайте акъла, па се навеждайте на къра.
08.08.2009 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
