14.08.2009 г., 9:47 ч.

Мома си Змейот люби 

  Проза » Хумористична
1054 0 13

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене

                                          Мома си Змейот люби

 

 

     Тръгнала мома Змейот да си дири. Колко е тя мома, толкоз змейове има, ма нейсе. Върви мома, върви, и думи тежи реди:

 

                        Ой те тебе, Горянино,

                        Горянино, йощ’, Землянино.

                        Що се в шубраците криеш,

                        та да плашиш гаргите виеш?

                        Я се в небето надигай,

                        па за мен спусни се и зимай,

                        щеш ли ме цела, щеш ли сал’ тело,

                        къде е за мъж загорело...

 

     Мина се що се мина, нещо в шубрака зашумка и моминото сърце подскача от радост. „Змейот!” – вика си тя. Да, ама да-да – нищо и никакъв си вук. Зъби у устата нема, а лигата му се влачи чак до земи.

-         У бре, вук дърти, да те Господ убие! Що си ми се облещил, гаче ли нещо ше сториш?

-         Ше те ям, моме, ау-у!

-         Ше ми ядеш гъзот, ше ми ядеш! Я се глей – зъби у устата немаш, а мойто месо бая е жилаво станало.

-         Бе знам язе ка да те зафанем, не бой се.

-         Да ми се манеш от главата! Язе си Змейот любим, на него ше съм му прилика.

-         Ау-у, змейове е никогаш немало, а твойто тело се по-жилаво ше е ставало.

-         Мани се, вук, обеси се, барем теглото ти да сфърши се. Язе си Змейот любим.

-         Ми оди си при Змейот. Сал стига си съчки кършила, че ако си мечока събудила, ше видиш ти и змейове и змеици.

     Върви мома, върви и думи тежки реди:

 

                        Ой те тебе, Горянино,

                        Горянино, йощ’, Землянино!

                        Защо ме на вуци оставаш,

                        че съм твоя забраваш...

 

     Не щеш ли – те ти пред нея Змейот. Ляга тя на земята, па си отваря краката. Не видя мома у мрака, че вукот се на змей престорил и я чака. Те така, горката, падна у капанот с двата крака.

                                               …………………………

 

     Ей, моми, невести и жèни, не чекайте Змейот да ви земи, ми си опичайте акъла, па се навеждайте на къра.

 

08.08.2009 г.

 

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марко, и без шестичка, все се радвам на завръщането ти. Нели, епа нема ил' ги не видохме. Нели Христова, благодаря за усмивките и оценката.

  • Браво!
  • Абре ,моми! нема ли мужове, та змейове стезалибили!!??...
    ---нема,нема-а-а-а-..
  • Пак съм аз.Забравих да ти пиша шестичка.
  • Светле, Феичка, Марко, вашите усмивки ми стигат. Благодаря ви от сърце
  • Смях се от сърце ... и бял дроб ! Весели поздрави!
  • Сърдечни поздрави! Ама Змеят знае ли, че обича момата, или просто като всеки средностатистически желан ерген е просто потърпевш? Благодаря ти, няма да казвам как се посмях))))))))))))))))))))))
  • Весинка, жараво моя, ако наистина съм удовлетворила потребността ти от такъв прочит, аз съм най-щастливия човек на света.
    Веси, адашче, не зная дали е мъдро, но вложих малко присмех в него.
    Кара миа, поздрав и за теб.
    Мими, хайде сега и ти - мъдро едва ли, но с насмешка...определено.
    Петенце, не е ново амплоа, а опит за комбинация между легендите ми и чувството за хумор, което до някъде успях да вложа в две по-стари творби за питиетата.
    Приятели, ние жените, понякога гоним Михаля, пардон - Змея - а не виждаме колко изпускаме през това време.
  • Ново амплоа...Изненада ме!
    Лековерна мома
  • Веси, когато отворя да чета твоя творба винаги очаквам да е с много мъдрост! И досега не съм сгрешила в очакванията си! Много оригинално! Поздрави!

  • Поздравче!
    С обич!
  • Браво!!!
    Много мъдро!!!
    Поздравления и от мен!!!
Предложения
: ??:??