Мома си Змейот люби
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Мома си Змейот люби
Тръгнала мома Змейот да си дири. Колко е тя мома, толкоз змейове има, ма нейсе. Върви мома, върви, и думи тежи реди:
Ой те тебе, Горянино,
Горянино, йощ’, Землянино.
Що се в шубраците криеш,
та да плашиш гаргите виеш?
Я се в небето надигай,
па за мен спусни се и зимай,
щеш ли ме цела, щеш ли сал’ тело,
къде е за мъж загорело...
Мина се що се мина, нещо в шубрака зашумка и моминото сърце подскача от радост. „Змейот!” – вика си тя. Да, ама да-да – нищо и никакъв си вук. Зъби у устата нема, а лигата му се влачи чак до земи.
- У бре, вук дърти, да те Господ убие! Що си ми се облещил, гаче ли нещо ше сториш?
- Ше те ям, моме, ау-у!
- Ше ми ядеш гъзот, ше ми ядеш! Я се глей – зъби у устата немаш, а мойто месо бая е жилаво станало.
- Бе знам язе ка да те зафанем, не бой се.
- Да ми се манеш от главата! Язе си Змейот любим, на него ше съм му прилика.
- Ау-у, змейове е никогаш немало, а твойто тело се по-жилаво ше е ставало.
- Мани се, вук, обеси се, барем теглото ти да сфърши се. Язе си Змейот любим.
- Ми оди си при Змейот. Сал стига си съчки кършила, че ако си мечока събудила, ше видиш ти и змейове и змеици.
Върви мома, върви и думи тежки реди:
Ой те тебе, Горянино,
Горянино, йощ’, Землянино!
Защо ме на вуци оставаш,
че съм твоя забраваш...
Не щеш ли – те ти пред нея Змейот. Ляга тя на земята, па си отваря краката. Не видя мома у мрака, че вукот се на змей престорил и я чака. Те така, горката, падна у капанот с двата крака.
…………………………
Ей, моми, невести и жèни, не чекайте Змейот да ви земи, ми си опичайте акъла, па се навеждайте на къра.
08.08.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
