1 jun 2020, 3:42  

Моят Рай

  Prosa » Otros
793 0 1
1 мин за четене

Как си представям небето ли?

Старата къща на баба. Слънчев и топъл пролетен ден. Масата под ореха, отрупана с чинии, пълни с любимите ми вкусотии. Има от суджука и кървавицата на дядо Крум, шмеркезето на баба Ваня, кекса на баба Верка. Има и от бабиното пенливо вино от касис и от домашната сливова ракия на дядо... От кухнята се носи аромат на пържени кюфтета, баба ги прави специално за татко, защото знае колко са му любими, а в коритото на чешмата на двора се изстудява бира.

Родата се събира като за празник. Дядовците ми пият домашна ракия и си говорят, бабите ми шетат напред - назад и току подхвърлят някоя шега. Разбира се и дядовците ми не пропускат да подметнат някоя закачка и те към булките си. Всички се смеят и се забавляват.

Татко и той е пристигнал. Седи леко настрани, срещу дядовците ми, като е оставил място до себе си и за нас, пие любимата си Кола, пуши вечната цигара и чака кюфтетата. Разказва някаква случка, или пуска някоя шега, типично в негов стил и всички избухват в смях. Ласи е седнала в краката му и от време на време скача и тича към портата, да провери дали не идваме и ние.

Вече и чичо ме чака там. Току-що е пристигнал, още се суети около масата и подкача татко. Отваря си биричка докато ме чака да донеса обещаното Перно, че не можахме да го изпием на Коледа. Знае, че съм му обещала да го пазя, докато не седнем пак на маса заедно. Разказва за пореден път как, 4-5 годишна, ме завел в "Рибката", настанил ме на една маса отвън, влязъл да поръча, а аз юнашки съм се провикнала: "Чичоооо и мезе! Да вземеш и мезе!"...

Все по-уютно става там, горе, у дома...

Чакат ни да пристигнем, чакат ни на отрупана маса и с отворени обятия.

Дали ме е страх от смъртта ли? Че кой се страхува да се прибере у дома за празник?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е един хубав битов разказ, жанр, който вече почти не се среща.

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...