Моята приятелка Веселка

В първия ден на ваканцията  видях момиченце  в съседите. Запознахме се. И тя  обича да чете! Заведох я на  библиотеката, разказвахме си интересни неща.

На следващия ден  имахме бригада, брах ягоди. Беше хладно и влажно, пътеките - разкаляни, растенията - мокри. Но най-много ми тежеше, че ме разделиха с новата ми приятелка. Едва не се разплаках, когато ѝ споделих, че ще ходя и през следващите дни, а тя попита само: "Мога ли да дойда с теб?" .

Трябва ли когато сме във ваканция да берем ягоди? И Веселка мисли, че не трябва. Не е от нашето училище и никой не я задължава, но  дойде! Само за да сме заедно! И брането на ягоди вече  не беше досадно, беше весело!

Бригадата свърши, времето се оправи. Играехме  на гоненица в двора на съседите  и аз се препънах в една крина  и я счупих.  Почувствах се ужасно. Мама и тате са на работа, дядо ми е бивш учител и е много строг  с мен: ще ме прибере и няма да ме пуска никъде.

 Но Веселка направи нещо много неочаквано: извика домакините и се извини. Излъга, че тя е направила белята. Не познава дядо, не знае за проблемите ми с него. Може би се е страхувала, че съседите ще ми кажат да си вървя и да не идвам повече? Не ни се караха и ние си продължихме играта.

Веселка не беше внучка на дядо Васил и баба Йона, а някаква по-далечна роднина, оставена при тях само за няколко дни.

Първата сутрин, в която се събудих с мисълта, че си е заминала, усетих как нещо парна гърлото и очите ми и сълзите рукнаха. Скрих  се под завивката и си поплаках.

Аз имам и други приятелки. С Евгения  си играем на  лекарки, правим си инжекции наужким. Но веднъж ме убоде  с трън, нарочно. Потече кръв, аз  плачех, а тя се смееше. Илонка уж е по-добрата, но веднъж - само защото ми беше нещо ядосана - излъга, че аз съм я удряла по  гипсирана ръка. Аз казах, че не е истина, но дядо ѝ не ми повярва и ми се кара много лошо. Умрях от срам. И батко не е винаги добър. Направи номер да се изцапам със сурово яйце и после ми се подиграва. А Веселка дойде с мен в калната градина, после прие вината върху себе си. Кога ли ще дойде пак на село?