24.03.2023 г., 14:45

Моята приятелка Веселка

1.1K 0 1
2 мин за четене

                       

В първия ден на ваканцията  видях момиченце  в съседите. Запознахме се. И тя  обича да чете! Заведох я на  библиотеката, разказвахме си интересни неща.

На следващия ден  имахме бригада, брах ягоди. Беше хладно и влажно, пътеките - разкаляни, растенията - мокри. Но най-много ми тежеше, че ме разделиха с новата ми приятелка. Едва не се разплаках, когато ѝ споделих, че ще ходя и през следващите дни, а тя попита само: "Мога ли да дойда с теб?" .

Трябва ли когато сме във ваканция да берем ягоди? И Веселка мисли, че не трябва. Не е от нашето училище и никой не я задължава, но  дойде! Само за да сме заедно! И брането на ягоди вече  не беше досадно, беше весело!

Бригадата свърши, времето се оправи. Играехме  на гоненица в двора на съседите  и аз се препънах в една крина  и я счупих.  Почувствах се ужасно. Мама и тате са на работа, дядо ми е бивш учител и е много строг  с мен: ще ме прибере и няма да ме пуска никъде.

 Но Веселка направи нещо много неочаквано: извика домакините и се извини. Излъга, че тя е направила белята. Не познава дядо, не знае за проблемите ми с него. Може би се е страхувала, че съседите ще ми кажат да си вървя и да не идвам повече? Не ни се караха и ние си продължихме играта.

Веселка не беше внучка на дядо Васил и баба Йона, а някаква по-далечна роднина, оставена при тях само за няколко дни.

Първата сутрин, в която се събудих с мисълта, че си е заминала, усетих как нещо парна гърлото и очите ми и сълзите рукнаха. Скрих  се под завивката и си поплаках.

Аз имам и други приятелки. С Евгения  си играем на  лекарки, правим си инжекции наужким. Но веднъж ме убоде  с трън, нарочно. Потече кръв, аз  плачех, а тя се смееше. Илонка уж е по-добрата, но веднъж - само защото ми беше нещо ядосана - излъга, че аз съм я удряла по  гипсирана ръка. Аз казах, че не е истина, но дядо ѝ не ми повярва и ми се кара много лошо. Умрях от срам. И батко не е винаги добър. Направи номер да се изцапам със сурово яйце и после ми се подиграва. А Веселка дойде с мен в калната градина, после прие вината върху себе си. Кога ли ще дойде пак на село?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...