В първия ден на ваканцията видях момиченце в съседите. Запознахме се. И тя обича да чете! Заведох я на библиотеката, разказвахме си интересни неща.
На следващия ден имахме бригада, брах ягоди. Беше хладно и влажно, пътеките - разкаляни, растенията - мокри. Но най-много ми тежеше, че ме разделиха с новата ми приятелка. Едва не се разплаках, когато ѝ споделих, че ще ходя и през следващите дни, а тя попита само: "Мога ли да дойда с теб?" .
Трябва ли когато сме във ваканция да берем ягоди? И Веселка мисли, че не трябва. Не е от нашето училище и никой не я задължава, но дойде! Само за да сме заедно! И брането на ягоди вече не беше досадно, беше весело!
Бригадата свърши, времето се оправи. Играехме на гоненица в двора на съседите и аз се препънах в една крина и я счупих. Почувствах се ужасно. Мама и тате са на работа, дядо ми е бивш учител и е много строг с мен: ще ме прибере и няма да ме пуска никъде.
Но Веселка направи нещо много неочаквано: извика домакините и се извини. Излъга, че тя е н ...