Вече беше тъмно и студено. Мъглата беше обгърнала всичко наоколо. Виждаше се само безкрайния прашен път, който сякаш водеше към нищото. Натали крачеше едвам-едвам, пребледняла от страх и студ. Наблизо тя различи силуета на изоставена стара сграда висока 3 етажа. Влезе вътре и плахо се огледа. В коридора нямаше никой. Бавно, на пръсти, пристъпи напред, сякаш някой спеше и не искаше да го буди. Отвън се чуваше самотен бухал, чийто злокобен стон отекваше в кухите мъртви стени на сградата. При всяка стъпка на Натали се чуваше как дървените дъски под краката й сякаш стенеха. Сърцето й биеше лудо и всеки момент щеше да се пръсне, а стомахът й бе свит на топка. Тя си намери едно ъгълче, където не бе чак толкова проветливо, сгуши се и се опита да заспи. Тъкмо затвори очи и чу глас от другия етаж, който сякаш шепнеше името й. Лунната светлина, която влизаше през малкия прозорец, не достигаше до нейното ъгълче. Чуваше се как дъждът се блъска в стъклата. От време на време черното небе се осветяваше от ослепителна синя светлина, след което се чуваха страшни трясъци. Някоя от вратите изскърца и се хлопна. Чуваха се стъпки, падащи предмети, странни гласове и от тази настъпила меланхолия Натали се уплаши още повече. Стана, огледа се и взе първата дъска, която намери. Пристъпи бавно и тихо, но дъските под краката й издайнически поскръцваха.
- Кой е там? - с треперещ глас попита тя.
Никой не отговори. Предпазливо отвори вратата към стаята, откъдето идваха звуците. Там нямаше никой. Прозорецът беше зейнал и вятърът буташе разни предмети. Тя го затвори. До него имаше стара газова лампа и кутия кибрит. Опита се да я запали, но лампата бе толкова стара, че нямаше надежда. Натали се разтършува из изпопадалите вещи и за нейно щастие, откри една голяма свещ. Запали я и светлината се отрази в локвата вода под прозореца. Тя се доближи до нея и се загледа. Изведнъж уплашеното момиче за секунди видя отражението на странен мъжки силует, облечен в дълга черна роба, лицето му беше бяло като на мъртвец, очите - черни, дълбоки като бездънна яма, устните му бяха сбръчкани, а в ръцете си държеше нещо, но тя не можа да го види. Стисна здраво дъската, излезна от стаята и спря. Заслуша се. Тя отново чу странния глас да шепне името й.
- Натали! Натали, ела при нас!
Момичето пристъпи бавно и плахо. Отиде до мястото, където бе лежала и седна.
Прашните коси на девойката падаха върху красивото й лице. Виждаха се само уморените й, почти угаснали очи. Имаше някой, който я обича, но тя не знаеше това. За съжаление тя или щеше да е само негова, или нямаше да е ничия.
Красивото момиче отново чу гласът. Отиде да провери дали не се е отворил още някой прозорец. С трепереща ръка тя хвана дръжката на вратата, дръпна я надолу и леко я бутна, огледа се предпазливо, но там нямаше никой. Прозорецът беше затворен. Срещу нея имаше огромно огледало. Тя го погледна и в него съзря същия мъжки силует. Той й се усмихна зловещо и изчезна. Усети пронизваща студена струя и чу нечие дихание, но около нея нямаше никой. Огледалото се разклати и падна пред краката й. Тя изпищя и излезна от стаята, разтреперана от страх. Започна да се оглежда паникьосано. Глас отново отекна в стаята.
- Натали! Натали-и-и-и! Ти ще бъдеш моя!
Тя побягна уплашено надолу по стълбите, стигна до претворената входна врата и тъкмо да излезе, вратата се затвори. Опита се да я отвори, но беше заключена. Втурна се към първия прозорец, но нещо го бе залостило. В паниката си тръгна да обикаля из къщата, но се оказа в капан. Изведъж лампите започнаха да се включват и изключват. Зловещ смях прониза тишината. На стената с кървави букви се изписа странно изречение, което я уплаши до смърт: "Ти ще бъдеш моя! Не можеш да избягаш!" След това тих шепот се промъкна от нищото и отекна в празнотата:
- Ти ще бъдеш моя! Не можеш да избягаш! Ти ще бъдеш моя-моя-моя-моя!
Момичето започна да се озърта. Видя пребягваща сянка, която мина бързо през светлината. Натали се върна в тъмния ъгъл с надеждата никой да не я забележи и сутринта като се събуди всичко да се окаже просто лош сън. Тя се сгуши, опитвайки се да се стопли, затвори красивите си очи и заспа. Но дали не бе заспала завинаги?