3 мин за четене
Нощта беше притихнала, но все по-отчетливо прозираше между дърветата. Конският тропот се чу отдалеч като ромон. Явно конят не беше само един, защото след миг на кратко колебание сякаш се чу смяна на посоки, след което, все по-силен, тропотът се доближи право насам.
Сакрил се надигна от постелята си. Огънят догаряше, но пламъците му все още излъчваха светлина и бе късно да го гаси. Мислено опипа земята около себе си - черна рохкава пръст, завита с шума. Вдъхна си малко кураж - имаше достатъчно кости. Остана изправен и зачака. Вече не бе дете, щеше да се справи.
Изведнъж настъпи пълна тишина. Дърветата не потръпваха, времето спря. Звездите гледаха с интерес отгоре. Сърцето на Сакрил отброи няколко трескави удара. Ръцете му започнаха да се потят. После храстите отляво прошумоляха и на малката полянка пристъпи най-едрият мъж, който Сакрил бе виждал през живота си. Явно рицар или воин, с огромен меч на кръста.
- Добра нощ, младежо! - каза той. - Колко човека сте?
- Трима - отвърна Сакрил, к ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация