Мъртъвчо беше седнал на ръба на една надгробна плоча и полюшваше крачетата си на сантиметри от прясно окосената трева. Гледаше вехтите си демодирани обувки, които красяха светлосивите му подбедрени кости. Малки сребърни сълзички се стичаха по белите му скули, като образуваха влажни чертички по гладката повърхност. Погледът му нехайно следеше вещите движения на двамата гробари. Беше виждал това стотици пъти и вече не му правеше никакво впечатление. Единият спря за малко да копае и надигна прашното шише от лимонада, пълно със силна домашна ракия. Допря го до загорелите си устни и жадно отпи голяма глътка. После изтри устата си в ръкава на раираната риза, който беше запретнат до лакътя на жилестата му ръка. Накриви каскета си и продължи да копае. Двамата мъже почти не си говореха. Отдавна работеха заедно и вече си бяха казали всичко. Сега можеха да си пият безмълвно в кварталната кръчма.
Мъртъвчо беше тук от доста години. Умря си млад и зелен, а беше толкова жизнено хлапе. Беше му скучно ...